Томас Харис - Черна неделя

Преди Роджър не разсъждаваше така, сухо помисли тя. Защо му трябваше на Майкъл да се бие тогава? Е, вече беше свършено.

Наведена върху тънкия слой сняг на алеята, Маргарет откри, че ключалката на гаража е сменена с нова, по-здрава. Реши да мине през къщата и да го отвори отвътре. Старият й ключ за външната врата свърши работа. Смяташе да отиде право в гаража, но като влезе, любопитството й се разбуди.

Огледа се. Видя познатото петно на килима пред телевизора, спомен от безбройните сладоледи на децата. С нищо не беше успяла да го изчисти. Но дневната беше подредена, кухнята — също. Маргарет беше очаквала купища кутии от бира и мръсни чинии. Чистотата в къщата леко я докачи.

Това, че стоеше сама в чужда къща, при това в къщата на познат човек, предизвика у нея гузна тръпка. Много неща можеха да се разберат от начина, по който човек подрежда вещите си, а колкото по-лични бяха тези вещи, толкова по-добре. Маргарет се качи горе.

Старата им спалня не й каза почти нищо. Обувките на Ландър бяха спретнато подредени в дрешника, прахта от мебелите беше избърсана. Стоеше загледана в леглото и се усмихваше. Ако Роджър знаеше какво мисли, щеше да се разсърди. А тя го мислеше често, дори когато беше с него в леглото.

Банята. Две четки за зъби. Между веждите на Маргарет се появи тънка бръчица. Шапка за баня. Крем за лице, лосион за тяло, шампоан за вана. Така, така. Вече се радваше, че бе нахлула в интимния му свят. Как ли изглежда жената? Искаше Да види и другите й вещи.

Погледна в другата спалня, а след това отвори вратата ма детската стая. Маргарет се вцепени с ококорени очи, втренчена в спиртната лампа, украсите по стените, свещниците и огромното легло. Приближи се до него и докосна възглавницата. Ама че работа! — каза си тя.

— Здравей, Маргарет — обади се гласът на Ландър.

Тя подскочи и рязко се обърна. На прага стоеше Ландър, едната му ръка беше на дръжката на вратата, а другата — в джоба. Беше пребледнял.

— Исках само…

— Добре изглеждаш. — Не я излъга. Изглеждаше превъзходно. И преди я беше виждал в тази стая, но във въображението си. Стенеща като Далия, докосваща го като Далия. Ландър усети тъпа болка в сърцето. Прииска му се Далия да е при него. Загледан в бившата си жена, се опитваше да види Далия, имаше нужда да види Далия. Но виждаше Маргарет. Въздухът около нея трептеше.

— Изглежда, вече си добре… Искам да кажа, че и ти изглеждаш добре, Майкъл. Трябва, ъъъ, да си призная, че не очаквах това . — Ръката й посочи стаята.

— А какво очакваше ? — По лицето му изби пот. О, защо нещата, които бе преоткрил в тази стая, не можеха да устоят на Маргарет?

— Майкъл, имам нужда от бебешките неща. Кошчето и количката.

— Виждам, че Роджър те е напомпал. Разбира се, ти най-добре знаеш кой го е сторил.

Тя се усмихна неволно въпреки обидата. Мъчеше се бързо да прескочи този момент и да се махне колкото може по-скоро. Но усмивката й наведе Ландър на мисълта, че тя смята изневярата за нещо забавно — шега, на която можеха да се посмеят заедно. Това го парна като нажежен ръжен.

— Мога да си ги взема от гаража. — Тя тръгна към вратата.

— Търсила ли си ги? — Покажи й я. Покажи й я и я убий.

— Не. Тъкмо смятах да…

— Кошчето и количката не са там. Дадох ги на склад. В гаража влизат врабчета и цвъкат навсякъде. Ще ти ги изпратя. — Не! Заведи я в гаража и й я покажи. После я убий.

— Благодаря, Майкъл. Много си мил.

— Как са децата? — Гласът му прозвуча чуждо в собствените му уши.

— Добре са. Прекараха чудесна Коледа.

— Разбират ли се с Роджър?

— Да, той се отнася добре с тях. Биха искали понякога да те виждат. Често питат за теб. Изнасяш ли се? Видях отпред голям камион и си помислих, че…

— На Роджър по-голям ли му е от моя?

— Какво?

Вече не можеше да се спре.

— Ти, проклета курво. — Тръгна към нея. Трябва да спра.

— Довиждане, Майкъл. — Опита се да го заобиколи и да стигне до вратата.

Пистолетът в джоба изгаряше дланта му. Трябва да спра. Ще проваля всичко. Далия каза, че е удоволствие човек да ме наблюдава. Далия каза: Майкъл, днес беше толкова силен. Далия каза: Майкъл, обичам да го правя с теб. Аз бях първият ти любовник, Маргарет. Не. Коланът оставяше червени следи по бедрата ти. Не мисли, Далия скоро ще си бъде вкъщи, вкъщи, вкъщи. Не бива… Щрак.

— Съжалявам, че казах това, Маргарет. Не биваше. Не е вярно и се извинявам.

Още беше уплашена. Искаше да си ходи. Можеше да се сдържи още една секунда.