Томас Харис - Черна неделя

— Крайно успешен опит — отбеляза Фазил.

Затътриха тялото към плевнята, обляха го с бензин, заляха и сухите дърва около него и направиха пътека от бензин, дълга двайсет метра. Пламъкът блесна вътре и запали локвите бензин с пухтене, което усетиха по лицата си.

Докато самолетът изчезваше в небето, от плевнята се издигна черен дим.

— Как откри това място? — попита Фазил и се наведе от задната седалка, за да надвика шума на двигателя.

— Миналото лято обикалях страната да търся динамит — отвърна Ландър.

— Смяташ ли, че властите скоро ще се появят?

— Едва ли, там постоянно се гърми.

Еди Стайлс седеше угрижен до прозореца на закусвалнята в Градския аквариум на Ню Йорк. От мястото си виждаше Рейчъл Бауман някъде долу, на четирийсет метра встрани, до оградата на пингвините. Всъщност смущаваше го не Рейчъл, а двамата мъже до нея. На Стайлс определено не му харесваше видът им. Онзи от лявата й страна беше огромен като планина. Другият беше малко по-дребен, но по-страшен. Движенията му бяха леки, икономични и балансирани и внушаваха страх на препатилия Стайлс. Хищниците в света на Еди се бяха движили по този начин. Скъпите хищници. Този човек беше много по-различен от лихварите и от яките ъгловати типове, които прехвърляха тежестта си на петите.

Еди не харесваше начина, по който очите на мъжа оглеждаха горните етажи, покрива на аквариума с акулите и оградата между аквариума и плажа на Кони Айланд. Лек общ поглед, последван от разделяне на пространството на квадрати и щателен преглед надлъж и шир, и всичко това повтаряно ежеминутно, съпроводено с галенето на някой любопитен пингвин по главата.

Еди съжаляваше, че бе избрал това място за срещата. В делничен ден тълпата не беше достатъчно многобройна, за да му вдъхне успокояващото чувство за анонимност.

Доктор Бауман му беше дала дума, че няма да го замесят в някоя неприятност. Никога не беше го лъгала. Животът, който сега се стараеше да изгради, беше основан на това, което беше научил за себе си с помощта на доктор Бауман. Ако то беше лъжа, значи всичко е лъжа. Допи кафето си, слезе бързо по стълбите и заобиколи резервоара на китовете. Чу как китът се блъсна в стените му, преди да се приближи. Беше двайсетметров елегантен женски кит-убиец с лъскави от водата черни и бели шарки. В момента изпълняваше програма. Млад мъж, застанал в бледата слънчева светлина на платформа над водата, държеше риба в ръка. Повърхността на езерото се издуваше, когато китът изплуваше от дълбините като черен локомотив. Изстрелваше се вертикално нагоре и огромната му дължина сякаш се задържаше във въздуха, докато поемаше рибата с триъгълните си зъби.

Когато слезе по стълбата към подземната галерия с големите стъклени стени, чу зад себе си ръкопляскания. Помещението беше сумрачно и влажно, осветено от слънцето, проникващо през синьо-зелената вода на резервоара на кита. Еди погледна към него. Китът се движеше над осветеното с лампи дъно, въртеше се и дъвчеше. Три семейства слязоха по стълбите и застанаха до него. И трите с гръмогласни деца.

— Татко, не виждам.

Бащата вдигна момчето на раменете си, удари главата му в тавана, детето се разпищя и той го изнесе навън.

— Здравей, Еди — обади се Рейчъл.

Двамата й придружители стояха от другата й страна и не поглеждаха Еди. Това поне е хубаво, помисли си той. Убийците биха застанали от двете й страни. Полицаите също.

— Здравейте, доктор Бауман.

Очите му се стрелнаха зад рамото й.

— Еди, това е Давид, а това Робърт.

— Радвам се да се запозная с вас. — Еди се ръкува с тях. Едрият положително носеше ютия под мишницата. Може би другият също, но сакото му беше по-добре скроено. Този, който се казваше Давид. Уголемени кокалчета на показалеца и средния пръст и широк ръб на дланта. Не Ги е развил от игра на топка. Доктор Бауман е много умна и разбираща жена, но има неща, които не знае, помисли си Еди. — Доктор Бауман, ако нямате нищо против, бих искал да поговорим, ъъъ, за секунда насаме.

Отдалечиха се към другия край на залата и той зашепна близо в ухото й. Детски викове заглушаваха гласа му.

— Докторе, добре ли познавате тези хора? Знам, че мислите така, но искам да кажа: наистина ли ги познавате ? Доктор Бауман, това са закоравели типове. Има закоравели и закоравели. Добре ги познавам. Но знаете ли, тези са от най-закоравелите, които съм виждал, не са някакви новаци, ако разбирате какво искам да кажа. Тези не си поплюват. Не са компания за вас. Освен ако не са ви роднини или нещо подобно, което не зависи от вас.