Томас Харис - Черна неделя

Кодираната му телеграма до Тел Авив относно Абу Али беше предадена за по-малко от минута. Тя раздвижи цял деликатен механизъм. След петнайсет минути едър млад човек вече пътуваше от централата на Мосад за летище „Лод“, Щеше да отлети за Никозия, Кипър, да смени паспорта си и да вземе следващия самолет за Бейрут. Първата му работа там щеше да е да пийне едно кафе в малко кафене с отличен изглед към полицейския участък, където се надяваше, че се намира номерираният кашон с вещите на Абу Али. Те се съхраняваха до изтичането на законния срок, в който близките на починалия имат право да ги поискат. Сега вече имаше кой да ги поиска.

Кабаков говори половин час с Тел по обезопасения телефон. Посланикът не изрази учудване от искането му за получаване на помощ от руснаците по обиколен път. Кабаков имаше усещането, че нищо не е в състояние да изненада Йоаким Тел. Стори му се, че в гласа на посланика прозвуча топлина, когато се сбогува с него. Дали не беше съчувствие? Кабаков се изчерви и тръгна към вратата на комуникационния център. Телексът в ъгъла тракаше и гласът на чиновника го върна от вратата. Пристигаше отговор на питането му за бомбата в Сирия през 1971 година.

Атентатът е бил извършен на петнайсети август, гласеше телексът. Станал по време на масиран опит на Ал Фатах да вербува хора в Дамаск. Знаело се за трима организатори, които по онова време се намирали в Дамаск:

Фахри ал-Амари, ръководител на групата, убила министър-председателя на Йордания Васфи ел-Тел и пила от кръвта му. В момента се смяташе, че Фахри се намира в Алжир. Проверката не беше приключила.

Абдел Кадир, обстрелвал с базука автобус, пълен с израелски ученици; убит при експлозията на фабриката му за бомби, близо До Шейх Саад, през 1973 година. В телекса пишеше, че Кабаков едва ли има нужда от опресняване на паметта по повод тази смърт, защото е присъствал през цялото време.

Мухамад Фазил, познат още като Юсуф Халеф и Самар Туфик. Минава за идеолог на атентата в Мюнхен и е един от най-търсените от Мосад хора. Последните сведения за него са, че е работил в Сирия. Според Мосад, по време на нападението на Кабаков в Бейрут, Фазил е бил в Дамаск, но някои нови, още непотвърдени сведения гласят, че през последните три седмици Фазил е бил в Бейрут. Израелското разузнаване оказва натиск върху източниците си в Бейрут и на други места, където се е подвизавал Фазил.

Чрез сателит бяха изпратени снимки на Фахри и Фазил до израелското посолство във Вашингтон, които спешно трябваше да се предадат на Кабаков. Негативите щяха да пристигнат допълнително. Кабаков примижа, като прочете това. Щом изпращаха негативи, снимките бяха лоши, твърде лоши да бъдат полезни след изпращане по електронен път. Все пак беше нещо. Дощя му се да беше изчакал да чуе и отговора за руснаците.

— Мухамад Фазил — промърмори Кабаков. — Да. Това е в твой стил. Надявам се, че този път ще присъстваш лично.

Върна се под дъжда, за да отиде до Бруклин. В това време Мошевски и трима израелци под негова команда обикаляха баровете по Кобъл Хилс и ресторантчетата за аламинути да търсят следи от гърка, помощник на Музи. Може би той беше видял американеца. Кабаков знаеше, че от ФБР са го търсили, но неговите хора не приличаха на полицаи и по-добре прилягаха на етническата гмеж в квартала, а и можеха да подслушват на няколко езика. Самият Кабаков се настрани в кантората на Музи и се зае да проучва невероятния хаос от документи, оставени от търговеца, с надеждата да намери късче информация за американеца или за контактите на Музи в Близкия изток. Име, място, какво да е. Ако имаше поне един човек между Истанбул и залива Аден, който знаеше естеството на мисията на Черния септември в Съединените щати и Кабаков можеше да открие името му, щеше да го отвлече или да умре при опита да го направи. Докато се смрачи, научи, че Музи е водил три счетоводни книги, но нищо повече. Върна се уморен в апартамента на Рейчъл.

Тя го чакаше. Изглеждаше някак променена и като я погледна, умората му се стопи. Раздялата им през деня ги беше накарала да осъзнаят някои неща.

Много нежно станаха любовници. И след това всичките им любовни изживявания започваха и свършваха с голяма нежност, сякаш се страхуваха, че могат да разкъсат крехкия балдахин, който чувствата им бяха издигнали над леглото.

— Много съм глупава — заговори тя веднъж, докато си почиваше. — Но не ми пука.

— И на мен не ми пука дали си глупава — отвърна Кабаков. — Искаш ли пура?