Томас Харис - Черна неделя

— На колко години беше Музи? — попита тихо тя.

— На петдесет и шест.

— И последните му думи бяха: „Най-напред дойде американецът.“

— Точно така. — Кабаков не разбираше целта на въпросите й. Бяха говорили достатъчно.

— Искаш ли да чуеш мнението ми?

Той кимна.

— Смятам, че има вероятност твоят американец да е бял несемит, вероятно над двайсет и пет годишен.

— Откъде знаеш?

— Не знам. Предполагам. Музи е бил на средна възраст. Човекът, когото ти описах, отговаря на това, което много хора на неговата възраст наричат „американец“. Вероятно, ако американецът, когото е видял, е бил тъмнокож, щеше да спомене това. Щеше да използва расово описание. На английски ли разговаряхте?

— Да.

— Човек на възрастта на Музи, с неговата етническа принадлежност, нямаше да мисли за американец от арабски или еврейски произход като за „американеца“. В случаите, когато става дума за тъмнокожи, жени, семити или латинци, се използва прилагателното „американски“. „Американец“ като съществително се употребява само за мъже от бялата раса. Вероятно ти звучи педантично, но е така.

Кабаков се обади на Корли по телефона и му изложи разсъжденията на Рейчъл.

— Това стеснява кръга до около четирийсет милиона души — реагира Корли. — Не, за Бога, всичко може да се окаже полезно.

Докладът на Корли за издирването на лодката не вдъхваше надежди. Митническите служители и полицията на Ню Йорк бяха проверили всички пристани на Сити Айланд. Полицията на Насо и Съфък беше огледала всички плавателни съдове на Лонг Айланд. Щатската полиция на Ню Джърси беше разпитала собствениците на лодки по цялото крайбрежие. Агенти на ФБР бяха посетили най-добрите корабостроителници — от легендарните Рибович, Тръмпи и Хъкинс, до по-малко известните, където умели майстори още строяха дървени лодки. Никой не беше идентифицирал лодката-беглец.

— Лодки, лодки, лодки — каза на себе си Рейчъл.

Докато Рейчъл приготвяше вечерята, Кабаков гледаше през прозореца снега. Мъчеше се да си спомни нещо, което нямаше пряка връзка със сегашните събития, все едно, че използваше периферното си зрение, за да вижда в мрака. Техниката на бомбата, която хвърли Музи във въздуха, не му даваше мира. Къде се беше случвало подобно нещо? Един от хилядите доклади, минали през ръцете му през последните шест години, споменаваше за бомба в хладилник. Спомняше си, че докладът беше в старомоден голям плик. Значи го беше виждал преди 1972 година, Когато Мосад смени хартията с микрофилми. Осени го и друг проблясък. Паметна записка за техниките, свързани с отваряне на врати, раздадена на командосите, които ръководеше преди години. В нея се обясняваха живачните ключове с допълнително свързване към електроуреди, тогава на мода между федаините.

Седна да съчинява телеграма до централата на Мосад въз основа на късчетата информация, която си припомни, и изведнъж се сети. Сирия, 1971 година. Агент на Мосад беше загинал при експлозия в къща в Дамаск. Къщата не беше пострадала, но от хладилника не беше останало нищо. Съвпадение? Кабаков се обади в израелското консулство и продиктува телеграмата. Радистът му обясни, че в Тел Авив е четири часът сутринта.

— Приятелю, в цял свят сега е два часът по Зулу — каза Кабаков. — Нашата служба няма извънработно време. Изпрати телеграмата.

Леденият декемврийски дъжд обливаше лицето и врата на Мошевски, който чакаше такси на ъгъла. Остави три доджа, да отминат и най-сетне забеляза това, което търсеше — голям „Чекър“, който плаваше през сутрешното задръстване. Трябваше му просторна кола, за да не се налага Кабаков да свива болния си крак. Мошевски каза на шофьора да спре пред къщата на Рейчъл, но не пред входа, а по средата на блока. Кабаков докуцука до таксито и седна отзад при Мошевски. Даде адреса на израелското консулство.

Кабаков си почиваше, както му беше предписала Рейчъл. Но сега трябваше да отиде в консулството. Би могъл да се обади на посланик Тел от апартамента й, но му трябваше свръхсигурен телефон с устройство против подслушване. Беше решил да помоли Тел Авив да предложи на Държавния департамент на САЩ да се обърне за помощ към руснаците. Искането на Кабаков трябваше да мине чрез Тел. От гледна точка на професионалната му гордост мисълта да моли за помощ руснаците не му беше приятна. Но в момента професионалната гордост беше лукс, който Кабаков не можеше да си позволи. Знаеше го и го приемаше, но не му допадаше.

От пролетта на 1971 година съветският Комитет за държавна сигурност, покритият с мрачна слава КГБ, имаше специална секция за предоставяне на техническа помощ на Черния септември чрез разузнаването на Ал Фатах. Това беше източникът, в който Кабаков искаше да проникне.