Томас Харис - Черна неделя

Опитът за убийство на нюйоркски полицай може да се сравни само с докосването на анаконда със запалена цигара. Най-добрите полицаи на Ню Йорк се отличават с внезапен и ужасяващ гняв. Те не спират да преследват убийците на свои колеги, не забравят и не прощават. Един успешен опит за убийство на Кабаков, наред с дипломатическите усложнения и врявата от страна на Министерството на правосъдието, щеше да доведе до пресконференции на кмета и началника на полицията, пламенни тиради, призиви към полицейските отряди в Бруклин и денонощни усилия на двайсет до трийсет детективи. Благодарение на иглата, забита във врата на офицера Джон Съливан, над трийсет хиляди полицаи от пет района бяха готови да поемат работата.

Кабаков, въпреки протестите на Рейчъл, напусна болничното легло, което му беше приготвила в спалнята за гости, и отиде да види Съливан по обяд на следващия ден. Беше побеснял от яд и на крачка от отчаянието. Съливан събра сили да работи с идентификатора. Беше видял жената отблизо в профил и анфас добре осветена. С помощта на идентификатора, полицейския художник, охраната на Съливан и самия Съливан, Кабаков успя да състави портрет, който силно напомняше на Далия Айяд. Когато в три часа следобед застъпи новата полицейска смяна, всеки патрул и всеки детектив в града получи екземпляр от него. Ранното издание на „Дейли Нюз“ го публикува на втора страница.

Шестима полицаи от отдела по идентификация и четирима чиновници от Службата по имиграция и натурализация се въоръжиха с портрета и се заровиха в досиетата на арабите.

Връзката между инцидента в болницата и личността на Кабаков се знаеше само от старшата сестра Ема Райън, от агентите на ФБР, работещи по случая, и от най-висшия ешелон ма нюйоркската полиция. Ема Райън умееше да държи устата си затворена.

Вашингтон не желаеше обществеността да се паникьоса при заплахата от тероризъм, полицейските сили — също. Не искаха средствата за масово осведомяване да висят над главите им, докато разнищваха случай, който можеше да завърши твърде зле. Полицията публично заяви, че в болницата е имало наркотици и ценни радиоактивни елементи и че нападателката вероятно е търсела тях. Това не задоволи напълно печата, но при водопада от новини в Ню Йорк новинарите бързо забравяха вчерашните случки. Властите се надяваха, че до няколко дни журналистическият интерес ще заглъхне.

Далия пък се надяваше, че до няколко дни гневът на Ландър ще затихне. Когато видя приликата между нея и портрета във вестника, той побесня, като научи какво е направила. За момент й се стори, че ще я убие. Когато Ландър забрани всякакви бъдещи опити за ликвидирането на Кабаков, тя послушно кимна. Фазил два дни не излезе от стаята си.

За доктор Рейчъл Бауман възстановяването на Давид Кабаков в нейния апартамент беше странно, почти нереално време. Домът й беше чист и потискащо разтребен и той нахлу в него като сивкав котарак, прибрал се след бой под дъжда. Когато Мошевски и Кабаков бяха при нея, размерите и пропорциите на стаите й изглеждаха променени. И двамата се движеха безшумно въпреки едрите си фигури. В началото Рейчъл посрещна с облекчение това обстоятелство, но скоро започна малко да се притеснява. Големите размери и тишината са зловещо съчетание в природата. Те са оръжия на злото.

Мошевски правеше всичко възможно да бъде сговорчив. След като няколко пъти я стресна с внезапните си появи в кухнята с поднос в ръце, той започна лекичко да се покашля, за да оповести присъствието си. Приятелите на Рейчъл, които живееха в отсрещния апартамент, бяха на Бахамските острови и й бяха оставили ключовете си. Когато хъркането на Мошевски от дивана в хола стана непоносимо, тя го настани там. Кабаков почтително изслушваше указанията за лечението си и ги изпълняваше, с изключение на посещението при Съливан, което я ядоса. В началото тя и Кабаков не разговаряха много. Той изглеждаше унесен и тя не искаше да смущава мислите му.

Рейчъл се беше променила от времето на Шестдневната война, но промяната беше в положителна посока. Хубавото у нея се налагаше повече от преди… Имаше голяма лекарска практика и животът й бе уреден. През изтеклите години бе имала една-две сериозни връзки. Два годежа. Вечѐри в скъпи и големи ресторанти, избирани от кавалерите й. Нито една от връзките й не беше нещо запомнящо се. Отбягваше мъжете, които можеха да я възпламенят. Единственият връх в живота й бе работата, която я крепеше. Работеше извънредно и доброволно — терапевтични сеанси с бивши наркомани, пуснати под гаранция затворници и деца с вродени увреждания. По време на Октомврийската война през 1973 година работеше в „Маунт Синай“ на две смени, за да може лекар с по-модерен хирургически опит да замине за Израел.