Томас Харис - Черна неделя

Кабаков се бореше с безсъзнанието като отчаян гмуркач, който се бъхти нагоре към въздуха. Усещаше огън в гърдите си и опита да вдигне ръце към изгарящото го гърло, но някой държеше китките му с желязна хватка. Разбра, че е в болница. Усети под себе си сухия груб чаршаф и нечие присъствие до леглото. Не искаше да отваря смъдящите си очи. Волята владееше тялото му. Трябваше да се отпусне. Нямаше да се бори и да губи кръв. Не за първи път идваше на себе си в болница.

Мошевски, чиято огромна фигура се извисяваше до леглото, отпусна китките на Кабаков и се обърна към санитаря, застанал до вратата. Използва най-мекото си ръмжене.

— Съвзема се. Кажи на доктора да дойде веднага. Действай!

Кабаков отвори и сви едната си длан, сетне другата. Раздвижи десния крак, после левия. Мошевски почти се засмя от облекчение. Знаеше какво прави Кабаков. Раздвижваше крайниците си. Самият Мошевски го беше вършил по няколко повода.

Докато Кабаков се люшкаше между тъмата и болничната стая, измина доста време. Мошевски изруга под нос и тръгна към вратата, когато влезе лекарят, последван от сестра. Беше слабичък млад мъж с бакенбарди.

Заразглежда графиката, която се изписваше на монитора, докато сестрата отмести кислородната маска и вдигна чаршафа от подобната на палатка метална рамка, която не му позволяваше да се докосва до пациента. Лекарят светна с фенерче в очите на Кабаков. Бяха зачервени и когато ги отвори, се затъркаляха сълзи. Сестрата им капна капки и започна да тръска термометър, докато лекарят преслушваше гърдите на Кабаков.

Кожата му потръпваше под студения стетоскоп. Пластирът върху лявата страна на гръдния кош пречеше на лекаря. В спешното отделение бяха свършили добра работа. Огледа с професионално любопитство старите белези, които изпъстряха тялото на Кабаков.

— Бихте ли се отдръпнали от светлината? — обърна се той към Мошевски.

Мошевски пристъпи от крак на крак. Накрая застана до прозореца в поза, наподобяваща „свободно“, и гледаше навън, докато траеше прегледът. Последва лекаря в коридора.

Във фоайето чакаше Сам Корли.

— Е?

Младият лекар раздразнено повдигна вежди.

— А, да! Вие бяхте от ФБР. — Сякаш разпозна растителен вид. — Има леко мозъчно сътресение. Рентгеновите снимки са добри. Три ребра са счупени. Изгаряния втора степен на лявото бедро. Гърлото и дробовете са силно раздразнени от пушека, който е вдишвал. Синусите му са пробити и може да се наложи пункция. Следобед ще го посети специалист по УНГ. Очите и ушите изглеждат добре, но очаквам ушите му да звънтят. Не е нещо необикновено.

— Главният лекар каза ли ви да го впишете в списъка на пациентите в критично състояние?

— Главният лекар може да го вписва където си иска. За мен състоянието му е прилично, дори добро. Има забележително здрава физика, но доста е злоупотребявал с нея.

— Но вие трябва да…

— Господин Корли, главният лекар, ако реши, може да го обяви пред обществеността и за бременен, пет пари не давам. Няма да му противореча. Как стана злополуката или не бива да питам?

— Май е избухнала някаква печка.

— Да, сигурно. — Лекарят презрително изсумтя и отмина.

— Какво значи специалист по УНГ? — запита Мошевски.

— Уши, нос и гърло. Между другото, не знаех, че говорите английски.

— Едва-едва — обясни Мошевски и бързо се върна в стаята. Корли се втренчи замислено в гърба му.

Кабаков спа почти цял следобед. Когато действието на приспивателното отмина, очите му затрепкаха под клепачите и засънува наркотично-ярък сън. Намираше се в апартамента си в Тел Авив и червеният телефон звънеше. Но не можеше да го достигне. Беше се заплел в купчина дрехи на пода, които воняха на кордит.

Ръцете на Кабаков стиснаха болничния чаршаф. Мошевски чу, че платът се къса, и скочи от стола с бързината на бизон. Разтвори юмруците на Кабаков и сложи ръцете му до тялото. Успокои се, като видя, че е разкъсал само чаршафа, а превръзката е непокътната.

Кабаков се събуди, потънал в спомени. Събитията в къщата на Музи не се възпроизвеждаха последователно и беше влудяващо да подрежда частите, които изплуваха пред очите му. До вечерта махнаха кислородната маска и звънтенето в ушите намаля достатъчно, за да чуе разказа на Мошевски за събитията след експлозията — линейката, журналистите, временно залъганите, но недоверчиви вестници.

Кабаков можа да чуе и Корли, когато го пуснаха в стаята.

— Как се добра до Музи? — Корли беше пребледнял от гняв.