Томас Харис - Черна неделя

Кабаков не искаше да говори. Това го караше да кашля, а кашлицата разгаряше огъня в гърдите му. Кимна на Мошевски.

— Кажи му — изхриптя той.

Произношението на Мошевски се бе подобрило значително.

— Музи беше вносител…

— Боже Господи, знам това. Имам справка за него. Кажи какво чухте и видяхте.

Мошевски стрелна поглед, към Кабаков и получи леко кимване. Започна с разпита на Фавзи, откриването на статуетката и разглеждането на корабните документи. Кабаков описа сцената в апартамента на Музи. Когато свършиха, Корли вдигна слушалката на телефона до леглото на Кабаков и издаде бърза поредица заповеди — разрешения за претърсване на „Летиша“ и екипажа; осигуряване на екип от лабораторията за обследване на кораба. Кабаков го прекъсна веднъж.

— Кажи им да се държат зле с Фавзи пред екипажа.

— Какво? — Корли закри слушалката с ръка.

— Да кажат, че корабът е арестуван заради неговия отказ да сътрудничи. Наругайте го здраво. Дължа му услуга. Има роднини в Бейрут.

— Но ако се оплаче, ние ще сме на топа на устата.

— Няма да се оплаче.

Корли възобнови телефонния си разговор и продължи още няколко минути с инструкциите.

— … да, Пиърсън, и да наречеш Фавзи…

— Канибал-свинеядец — подсказа Мошевски.

— … да, точно така го наречете — завърши Корли. — Да, когато му четете правата. Пиърсън, не задавай въпроси, а изпълнявай. — Затвори телефона. — Добре, Кабаков. Според доклада на пожарната команда, двама мъже с торби за голф, които съвсем случайно са минавали наблизо, са те извлекли от къщата. Някакви играчи на голф. — Корли стоеше в средата на стаята в омачкания си костюм и подрънкваше с връзка ключове. — Въпросните господа случайно са напуснали местопроизшествието с микробус в момента, в който е дошла линейката. Какъв беше този микробус — совалка на някой клуб за голф, в който всички говорят със странен акцент? Цитирам от полицейския доклад: „И двамата говореха със странен акцент.“ Като теб. Какво мътиш, Кабаков? Искаш да ме вкараш в беля ли?

— Щях да ти се обадя, след като научех нещо. — В продрания глас на Кабаков не прозвуча съжаление.

— С картичка от шибания си Тел Авив. „Съжалявам за кратера на вулкана и приливната вълна.“ — Корли цяла минута гледа през прозореца. Когато се обърна към леглото, гневът по лицето му се беше стопил. Беше го надвил и вече можеше да започне отново. Кабаков ценеше тази способност. — Американецът — промърмори той. — Музи е споменал за някакъв американец. Между другото, Музи е бил чист. Бил е арестуван само веднъж за обида, побой и антиобществено поведение във френски ресторант. Обвиненията са били оттеглени.

— В къщата открихме съвсем малко неща. Бомбата е била с пластичен експлозив, малко над половин килограм. Смятаме, че е била свързана към фасунгата на лампичката в хладилника. Някой е изключил хладилника, скачил е бомбата, затворил е вратата му и отново го е включил. Обичайна практика.

— Чух веднъж за такава бомба — тихо, съвсем тихо се обади Кабаков.

— Първата ми работа утре е да те прехвърля във Военноморската болница в Бетесда. Там можем да се погрижим за сигурността ти.

— Няма да остана…

— Ще останеш, ще останеш. — Корли извади вечерния брой на „Ню Йорк Поуст“ от джоба на сакото си и го разгърна. На трета страница се мъдреше снимката на Кабаков. Бяха го снимали над рамото на санитаря на линейката, когато го внасяха на носилка в интензивното отделение. Лицето му беше на черни петна от дима, но чертите се виждаха ясно. — Изписали са името ти като „Кабов“, без адрес или професия. Вашингтон ще ме изяде. Директорът смята, че арабите ще те познаят на снимката и ще опитат да те очистят.

— Превъзходно. Ще хванем един жив и ще обсъдим въпроса с него.

— А, не. В тази болница няма да стане. Първо ще трябва да евакуираме цялото крило. Освен това може и да успеят. Мъртъв не ми вършиш работа. Не искаме да ставаш втори Йосеф Алон.

Полковник Алон, военновъздушен аташе на Израел, беше застрелян от партизаните на алеята за коли пред къщата си във вашингтонския квартал Чеви Чейс през 1973 година. Кабаков познаваше и харесваше Алон и стоеше до Моше Даян на летище „Лод“, когато свалиха тялото му от самолета, а вятърът диплеше знамето върху ковчега му.

— Може да изпратят същите хора, които убиха Алон — намеси се Мошевски, усмихнат като крокодил.

Корли уморено поклати глава.

— Добре знаете, че ще изпратят наемни убийци. Не. Няма да допуснем да се стреля в болница. По-късно, ако искаш, можеш да произнесеш реч на стъпалата пред някое арабско посолство, облечен в червен анцуг, пет пари не давам. Но сега заповедите ми са да те опазя жив. Лекарят каза, че трябва да лежиш минимум една седмица. Сутринта си стягай багажа. Местиш се в Бетесда. На пресата ще кажем, че си прехвърлен във военната болница „Брук“ в Сан Антонио, в отделението за изгаряния.