Томас Харис - Черна неделя

— Знаеш, че къщата е обкръжена.

— Повярвайте ми, майоре, не искам да бягам.

Между хола и кухнята имаше само един тезгях за сервиране. Кабаков можеше да го наблюдава през цялото време. Кимна.

— Най-напред дойде американецът — заговори Музи до хладилника.

— Американецът ли?

Музи отвори вратата на хладилника и видя устройството секунда преди то да експлодира и да го забие на късчета в стената. Стаята се разтресе. Кабаков излетя от стола и падна. От носа му потече кръв. Изпочупените мебели затрещяха около него. Непрогледна тъма. Кънтящо мълчание и пукот на пламъци.

Първата тревога се вдигна в осем часа и пет минути. Диспечерът на пожарникарите я нарече „пожар в тухлен апартамент с размери седемдесет и пет на сто двайсет и пет, изцяло обхванат, изискващ кола двеста двайсет и четири, стълба сто и осемнайсет и спешна намеса“.

Полицейските телекси в участъците затракаха и изписаха следното съобщение:

СЪОБЩЕНИЕ 12 08 20 Ч. УЧАСТЪКЪТ ДОКЛАДВА ПОДОЗРИТЕЛНА ЕКСПЛОЗИЯ И ПОЖАР УЛ. ВИНСЕНТ 382. ДВЕ ЛИЦА ПОЧИНАЛИ ПО ПЪТЯ ЗА ОБЛАСТНАТА БОЛНИЦА ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК 24

Рулото с хартията се обърна два пъти и последва:

СЪОБЩЕНИЕ 13 08 20 Ч. ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПРЕДИШНОТО ЕДИН ТРУП ЕДИН РАНЕН ОТКАРАНИ В БОЛНИЦАТА В ЛОНГ АЙЛАНД ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК 24

Журналисти от „Дейли Нюз“, „Ню Йорк Таймс“ и „Асошиейтед Прес“ чакаха в коридора на болницата в Лонг Айланд, когато капитанът на пожарникарите излезе от стаята зачервен и ядосан. До него бяха Сам Корли и заместник-началникът. Капитанът се прокашля.

— Мисля, че е експлозия на газ в кухнята — рече той и отмести поглед от камерите. — Сега проверяваме.

— Имената на жертвите?

— Само на мъртвия. — Консултира се с листчето в ръката си. — Бенджамин Музи или Мъзи. От пресцентъра ще ви го дадат.

Префуча покрай журналистите и излезе. Тилът му беше силно зачервен.

Бомбата, която уби Бенджамин Музи в четвъртък сутринта, беше поставена в хладилника двайсет и осем часа преди това от Мухамад Фазил и за малко не отнесе ръката му още преди да сложи детонатора в пластичния експлозив. Защото Фазил допусна грешка не с експлозива, а с Ландър.

Наближаваше полунощ, когато Ландър, Фазил и Далия привързаха лодката, и беше два часът, когато пристигнаха с експлозивите в дома на Ландър.

Когато Далия влезе в къщата, още усещаше люлеенето на лодката под краката си. Приготви набързо топла вечеря и Фазил я изгълта лакомо на кухненската маса с посивяло от умора лице. Наложи се да занесе вечерята на Ландър в гаража. Не искаше да се отдели от експлозивите. Беше отворил един чувал и подредил шест статуетки на работния си тезгях. Стисна една в ръцете си и като миеща мечка, опитваща се да изяде мида, я задуши и заоблизва. Реши, че вероятно е „Хексоген“, китайско или руско производство, смесен с тринитротолуол или камникит и някакво свързващо вещество от изкуствен каучук. Синкавобялото вещество имаше лек мирис, който докосваше обонянието му като миризма на градински маркуч, забравен на слънце. Ландър знаеше, че трябва да побърза, ако иска всичко да е готово за мача за Суперкупата след шест седмици. Остави статуетката и се насили да сръбне малко супа, докато ръцете му не са се разтреперили. Едва погледна Далия и Фазил, когато влязоха в гаража. Фазил сложи в устата си таблетка амфетамин. Партизанинът се запъти към тезгяха и редицата от статуетки, но Далия го спря с докосване по ръката.

— Майкъл, моля те, имам нужда от половин килограм експлозив — рече тя. — За онова, което обсъждахме.

Говореше като жена с любовника си, оставяйки недоизречени неща в присъствието на трети човек.

— Защо не застреляте Музи?

Фазил цяла седмица бе живял под огромно напрежение, докато охраняваше експлозивите на кораба, и налетите му с кръв очи се присвиха, като чу равнодушния тон на Ландър.

— „Защо не застреляте Музи?“ — изимитира го той. — От теб никой нищо не иска, само дай експлозива.

Арабинът се запъти към тезгяха. Ръката на Ландър се стрелна и извади от долния рафт електрически трион. Включи го и свистящото острие се озова на сантиметър от протегнатата ръка на Фазил. Той се вцепени.

— Извинете, господин Ландър. Не исках да ви обидя. — Внимателно. Внимателно. — Ако стреляме, може само да го раним, а аз искам да се застраховам от всяка евентуалност. Вашият проект не бива да бъде подлаган на опасност.

— Добре — рече Ландър. Говореше толкова тихо, че Далия не го чуваше през воя на триона. Изключи го и острието бавно спря, докато всичките му зъбци станаха отчетливо видими. Ландър сряза на две една статуетка с ножа си. — Имаш ли детонатор и жица?