Томас Харис - Черна неделя

— Следобед трябва да се обадя в „Олдрич“ и да ги уведомя за състоянието ти. — Когато се беше обадила да им каже, че е болен, се беше представила за негова сестра.

— Кажи им, че още имам грип и ще съм в болнични поне още седмица или десет дни. По този начин ще възложат на Фарли управлението на дирижабъла, а Симънс ще е втори пилот. Спомняш ли си как изглежда Фарли? Виждала си го веднъж, когато летяхме през нощта над „Шиа“.

— Помня го.

— Ако искаш да го видиш пак, има го на някои от снимките вкъщи.

— Утре — рече тя. — Утре ще отида там. Сигурно вече ти се повръща от тази рокля. — Беше си купила бельо от магазина срещу болницата и се беше къпала в банята на Ландър. Иначе не беше се отделяла от леглото му. Сложи глава на гърдите на Ландър. Той се усмихна и я погали по врата.

Не чувам хрипове , помисли тя. Гърдите му са чисти.

Присъствието на Фазил и Авад в Ню Орлиънс разсея и последните съмнения на ФБР и тайните служби, че арабите са решили да взривят стадиона по време на мача за Суперкупата. Властите вярваха, че със залавянето на Фазил и Авад голямата заплаха е премахната, но съзнаваха, че все още са изправени пред опасна ситуация.

Двама души, за които се знаеше, че са най-малко в периферията на заговора, още бяха на свобода — жената и американецът. Нито един от двамата не беше идентифициран, въпреки че полицаите разполагаха с описанието на жената. И още по-лошо: някъде, вероятно в района на Ню Орлиънс, беше скрит половин тон мощен експлозив.

В първите няколко часа след арестите Корли почти очакваше силна експлозия да разтърси някоя част на града или заплашително телефонно обаждане с искане за освобождаването на Фазил срещу не взривяване на бомбата в гъсто населено място от страна на партизаните. Не стана нито едното, нито другото.

Хиляда и тристате полицаи на Ню Орлиънс си предаваха ключовете от смяна на смяна. Инструкциите да ги опитват на всички складове и гаражи се повтаряха на всяка оперативка. Но Ню Орлиънс разполагаше с малко полицаи за такъв голям град, а и имаше прекалено много врати. Търсенето продължи през цялата седмица, между грижите по пристигането на хора от цялата страна за мача и тълпите, които започваха да се изсипват с наближаването на почивните дни.

Публиката, която пристигаше за този мач, се различаваше от предишната, дошла за мача между колежите. Беше по-разнообразна по произход и по-скъпо облечена. Ресторантите намираха, че тези клиенти са по-напрегнати и по-взискателни. Парите винаги свободно се бяха стичали в Ню Орлиънс, но сега потокът им се засили. Опашките пред ресторантите „Галатоар“, „Антоан“ и „Дворът на двете сестри“ се точеха на дължина сто метра, а във Френския квартал по цяла нощ се лееше музика.

Продадени бяха и правостоящите места, което означаваше, че общият брой на публиката по време на мача щеше да достигне осемдесет и четири хиляди души. Заедно със запалянковците идваха комарджиите, крадците и проститутките. Полицията бе затънала в работа до гуша.

Кабаков отиде в четвъртък на летището да види пристигането на „Червенокожите“ от Вашингтон и на „Делфините“ от Маями, Въртеше се неспокоен в тълпата посрещачи и си спомняше как израелските атлети бяха загинали на летището в Мюнхен. Оглеждаше лицата на запалянковците и почти не обърна внимание на играчите, които слизаха от самолетите си и махаха с ръка на приветстващия ги народ.

Посети един път и Мухамад Фазил.

Застана срещу леглото му в затворническата болница и пет минути мълчаливо го гледа. Придружаваха го Корли и двама извънредно яки агенти на ФБР.

Накрая Кабаков проговори.

— Фазил, в момента, в който се озовеш извън закрилата на американците, си труп. Те могат да те екстрадират в Израел, където ще те съдят за Мюнхен, и след няколко дни ще намажеш въжето. Ще се радвам да го видя. Но ако кажеш къде са скрити експлозивите, ще те осъдят тук по обвинение в дребна контрабанда и ще полежиш известно време. Пет години или малко повече. Знам, че според теб дотогава Израел няма да съществува и няма да представлява заплаха за безопасността ти. Той ще съществува, но съм уверен, че си убеден в противното. Помисли добре.

Очите на Фазил се бяха превърнали в тесни цепки. Главата му подскочи и изстреля към Кабаков гъста храчка, която залепна отпред на ризата му. Усилието причини болка на Фазил, който беше вързан за леглото през раменете. Направи мъчителна гримаса и се отпусна на възглавницата. Корли направи крачка напред, но Кабаков не помръдна. Израелецът погледа Фазил още една минута, обърна се и излезе.