Томас Харис - Черна неделя

Кабаков са затича наведен към агентите. Усети движение зад чувалите, хвърли се по очи и се затъркаля под рева на магнума. Успя да се добере до генератора. По опакото на ръката му се стичаше кръв от драскотината, получена от летящо късче бетон, което го беше засегнало.

— Ранен ли е? — запита Кабаков.

— Мисля, че не — отвърна един от агентите.

Фазил беше добре защитен отвсякъде. Чувалите с цимент го пазеха отпред, а ъгълът на голата бетонна стена го закриляше по фланговете. Трийсет метра открито пространство го делеше от Кабаков и двамата агенти, скрити зад генератора.

Фазил не можеше да избяга. Номерът беше да го заловят жив и да го насилят да каже къде крие експлозивите. Да се залови Фазил жив, беше все едно да се хване гърмяща змия за главата.

Арабинът стреля веднъж. Куршумът удари мотора на генератора, от който потече струйка вода. Кабаков пусна четири изстрела, за да прикрие Мошевски, който пълзеше по пода към него.

— Корли поръча да докарат газ и дим — рече Мошевски.

Гласът, долетял иззад барикадата от циментови чували, носеше нотки на някаква извратена веселост.

— Защо не дойдеш да ме заловиш, майор Кабаков? Представяш ли си колко от вас ще умрат, докато се опитват да ме заловят жив? Никога няма да успееш. Ела, ела, майоре, имам нещо за теб.

Кабаков надникна през един процеп на машината, която го прикриваше, и започна да преценява позицията на Фазил. Трябваше да действа бързо. Боеше се, че Фазил ще се самоубие, вместо да чака газа. Имаше само едно нещо което можеше да се окаже полезно — голям, метален пожарогасител, закрепен на стената до мястото, където се криеше Фазил. Фазил сигурно беше съвсем близо до него. Добре. Направи го. Не мисли повече. Даде кратки указания на Мошевски и прекъсна възраженията му с рязко поклащане на глава. Кабаков клекна като спринтьор до ръба на генератора.

Мошевски вдигна автоматичната си пушка и пусна ужасяващ откос над най-горния ред чували, зад които се спотайваше Фазил. Кабаков вече тичаше право към чувалите, наведен под градушката от куршуми. Клекна от предната им страна и без да поглежда към Мошевски, махна с ръка. В същия момент последва нов откос от „Галил“-а, а пожарогасителят изхвърли гъста струя пяна върху Фазил. Кабаков се хвърли в пяната върху него и усети лепкавия химикал. Лицето на Фазил бе покрито с пяна и оръжието му гръмна оглушително до врата на Кабаков. Кабаков докопа китката на ръката, която държеше магнума, като рязко въртеше глава, за да не позволи на Фазил да бръкне в очите му, а с другата си ръка счупи и двете му ключици. Фазил се извиваше под него и когато се опита да се изправи, Кабаков го удари с лакът в диафрагмата и отново го притисна към земята.

Мошевски вече беше при тях, повдигна главата на Фазил, отвори устата му и изтегли езика навън, за да е сигурен, че няма да се задуши. Змията беше пленена.

Корли чу крясъците, когато влезе тичешком под купола с газовия пистолет. Идваха иззад чувалите с цимент, където двамата агенти на ФБР стояха безпомощно, а. Мошевски се беше изправил заплашително с лице срещу тях.

Корли завари Кабаков, седнал върху Фазил, лицето му беше на сантиметри от лицето на арабина.

— Фазил, къде са? Фазил, къде са?

Корли извади револвера си и притисна дулото му в носа на Кабаков.

— Кабаков, спри! Спри, дявол да те вземе.

Кабаков проговори, но не на Корли.

— Не го убивай, Мошевски. — Погледна нагоре към Корли. — Това е единствената ни възможност да открием експлозивите. Не е нужно да възбуждате дело срещу Фазил.

— Ще го разпитаме. Пусни го.

Три удара на сърцето по-късно.

— Добре. Прочети му какво пише на листчето в портфейла ти.

Кабаков се изправи. Залитна, опръскан с пяна от пожарогасителя, облегна се на грапавата бетонна стена и повърна. Като го гледаше, и на Корли му прилоша, но вече не му се сърдеше, само не му хареса начинът, по който го гледаше Мошевски. Но имаше да върши работа. Взе радиото на един от агентите на ФБР.

— Тук Джей седем. Изпратете линейка на източния вход на Суперкупола. — Погледна надолу към Фазил, който стенеше на пода. Очите му бяха отворени. — Арестуван сте. Имате право да не отговаряте… — започна натъртено да говори Корли.

Фазил беше задържан по обвинение за незаконно влизане в страната и опит да наруши митническите разпоредби. Авад беше задържан за незаконно влизане в САЩ. Посолството на Обединената арабска джамахирия уреди да бъдат представлявани от адвокатска фирма в Ню Орлиънс. Никой от двамата араби не продума. В неделя през нощта Корли разпитва Фазил часове наред в затворническата болница, но получаваше само подигравателни погледи. Адвокатът на Фазил се оттегли от случая, когато чу естеството на въпросите, и беше заменен от служебен защитник. Фазил не обърна внимание и на двамата. Изглежда, чакането го устройваше.