Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

Спусна се по скалистата пътека към брега, но го намери пуст. Надзърна в малката плажна кабина, отдалечена на няколко крачки от линията на брега. Нямаше и следа от Катерин. Ник обаче беше сигурен, че ще се появи отнякъде. Въздъхна и се загледа в океана, обърнал лице към слънцето, отпочинал и доволен.

Внезапно някой го блъсна силно отзад.

Той реагира светкавично, преметна нападателя през раменете си, хвърли го на пясъка и притисна гръкляна му с коляно.

— Ник! — изкрещя Катерин. — Спри!

Просната на пясъка, тя се усмихваше уплашено.

Ник си отдъхна облекчен, че е било лоша шега, а не истинско нападение.

— Господи, колко си нервен — засмя се тя.

Макар и с неудоволствие, той трябваше да признае, че е права.

— Пак ли игрички?

Тя потърка глава в пясъка.

— Край на игричките. Игричките свършиха. Пусни ме.

Ник се отдръпна и й помогна да стане, изтупвайки пясъка от джинсите й. Катерин разтърси глава като куче, което се отърсва от вода. Изкачи се по брега и се отпусна в един от тръстиковите столове пред кабината.

— Край на игрите — повтори. — Обещавам.

— Обещаваш ли? Тогава разкажи ми за Нилсен.

Очите й заблестяха весело.

— Бих могла, но знам, че няма да ми повярваш.

— Опитай поне.

Катерин вдигна рамене и заразказва делово.

— Открих името му в стаята на „Хроникъл“ за теб. Свързах се с него и сключихме сделка. Петдесет хиляди долара в брой, на последното той държеше особено, срещу които получих досието ти. Служебното и психиатричното. Всичко, което имаше.

Ник стисна зъби.

— Кога?

— Около три месеца преди да те срещна за пръв път.

— Защо?

— Знаех за теб от вестниците. Четох за изстрелите. Стана ми интересно. Реших да напиша книга за един детектив, който много прилича на теб.

— Бих казал, съвсем като мен.

— Търсех материал за моя персонаж — каза тя припряно. — Това е всичко.

— И си платила петдесет хиляди долара за един персонаж — не повярва той.

Тя изобщо не опита да се оправдае. Уязвимостта от предната нощ беше изчезнала под обичайната й самоувереност.

— Бих платила и повече. Исках да зная всичко за теб. После ти сам дойде. След като убиха Джони. Това беше шанс да опозная по-добре героя си.

— А какво ще кажеш за последната нощ? — настоя Ник. — Какво ще кажеш за последната нощ? Пак ли беше проучване? Може би просто си опознавала по-добре героя си.

Няколко дълги секунди Катерин се взира в лицето му, после отмести поглед.

— Може би губя интерес към книгата и към героя. Може би се уча да харесвам реалността.

— Истина ли е това?

— Не ми ли вярваш?

— Не знам — отвърна Ник.

— Ще те убедя.

Тя преметна ръце през шията му и го целуна продължително. Топлината на целувката затрептя по устните му. Заля го вълна от нежност. Той притисна Катерин към себе си и я целуна. Безжичният телефон в кабината иззвъня. Тя опита да се освободи, но той я спря:

— Остави…

Катерин се измъкна и вдигна телефона, вслуша се за момент, после подаде слушалката на Ник.

— За теб.

— Кой е?

— Гюс. Оня Гюс, който не ме обича.

Той взе слушалката, а тя се уви около него, зацелува го леко по лицето, докато той се опитваше да говори с партньора си.

— Катерин твърди, че не я харесваш, Гюс. Не мога да повярвам, ти можеш ли?

— Права е — изсъска Гюс. — Не ти ли е забила вече шилото за лед?

Ник опипа с ръце тялото си.

— Не. Още не.

— Какво каза той? — полюбопитства Катерин.

— Пита дали вече си ми забила шилото.

— Много смешно.

— На нея не й е смешно, Гюс.

— Не ми пука как й е на нея. Нали знаеш приказката, че хората се познават по приятелите им, Ники.

— Не вярвам в нея — отвърна Ник.

— Тъй ли? И защо?

Ник се усмихна.

— Нали ти си ми приятел, Гюс.

— Ще повярваш приятелче, понеже ще ти докажа, че си на погрешен път.

— Тъй ли? И как смяташ да го направиш?

— Чуй сега, Ник Малоумнико Кърън, ти току-що получи безплатен билет за едно очарователно местопрестъпление.

Ник усети, че му се свива гърлото.

— Велики боже! Сега пък кой, Гюс.

— Какъв удар за теб, а, синко? Успокой се, няма произшествия. Случило се е преди дълго време. Но ако питаш мен, е много актуално. Харесва ли ти тази дума? Актуално!

— И къде е това очарователно и актуално местенце?

— В екзотичния Кловърдейл, моето момче. Качвай се в смешното си автомобилче и потегляй по прекрасния 101 към Кловърдейл. Ще се видим там след два часа в полицейската станция. — Гюс се изкикоти и хлопна слушалката.