Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

— Много просто. Тя знае за мен неща, които съм казвал само на теб.

Бет Гарнър поклати удивено глава.

— Бива си я! От клинична гледна точка, искам да кажа.

— Как беше в университета?

— Почти не я познавах. Но ме побиваха тръпки от нея.

Ник задържа голямата стъклена врата на изхода.

— Тръпки ли? И защо?

Бет потрепери, неясно дали от студа или от спомена.

— Не… не знам. Отдавна беше. Не си спомням добре.

Те спряха до колата й.

— Ник, трябва да си починеш. Обещай ми, че ще го направиш.

— Обещавам.

Тя го целуна бързо по бузата.

— Добре — после затърси ключовете си, намери ги и отвори вратата. — А сега си върви вкъщи. Поспи няколко часа и веднага ще се почувстваш по-добре.

Той предпочете веднага да направи нещо, от което да се почувства по-добре.

— Бет, онова, което ти казах… то изобщо не е вярно.

Тя вдигна ръка и го спря.

— Напротив, Ник. Аз съм голямо момиче. Ще се справя.

— Бет…

— Върви си у дома, Ник.

Той остана на паркинга, докато колата й изчезна. Не се прибра, а тръгна да търси Гюс, за да се наслади с него на порция чист холестерол и да изчака, докато управлението се пооживи.

Към девет часа Ник реши, че Андрюс вече сигурно е дошъл на работа. Уокър го изгледа мрачно от офиса си, когато пристъпи прага на отдел „Убийства“. Погледът му беше красноречив и означаваше: Какво, по дяволите, правиш тук?

— Дойдох само да си прибера нещата — викна Ник.

— Имаш пет минути, Ник — изръмжа Уокър. — И после изчезвай.

— Хей, няма проблеми — отвърна му Ник, сякаш са го обидили несправедливо.

Андрюс седеше зад писалището си и пишеше припряно на машина, поглеждайки към драсканиците в бележника до себе си.

— Как си, Сам?

Андрюс се вторачи подозрително в него.

— Питаш ме как съм? Великолепно, Ник, а как си? Май ще подобряваш полицейския рекорд по психо-отпуски.

— Е, аз съм природно надарен — отвърна Ник, приближавайки се към бюрото му. Хвърли поглед към остъкления офис на Уокър и сниши глас. — Откри ли нещо за родителите й?

— Ти си в отпуск, човече — прошепна Андрюс. — По документи се водиш откачен. В момента говоря с един потенциален луд.

Ник се ухили.

— Щом като съм луд, нищо не ти пречи да ми кажеш.

Андрюс хвърли поглед към Уокър и сведе очи към доклада си.

— Моторницата е експлодирала. Имало е теч в бензинопровода. Ремонтирали са я два пъти. Съпрузите Трамел са били застраховани за по пет милиона. Едри риби. Имало е разследване. Не само наше, застрахователната компания е изпратила цял отряд частни копои. Не им се искало да платят ей така десет милиона. Но никой не открил нищо интересно. Съвсем нищо. Чиста работа. Застрахователната компания затворила очи и платила. Твоята и моята заплати са се вдигнали с няколко цента. Нещастен случай. Това е официалната версия.

— А неофициалната?

Андрюс вдигна рамене.

— А ти какво мислиш, Ник?

— Значи е получила десет милиона. Но какво от това. Нали и останалите сто са били за нея. Не, не го е направила заради застраховката. — Направила го е заради тръпката, прибави той наум.

— Чуй какво ще ти кажа. Според всичко, което се знае, тя в никакъв случай не го е направила. Запомни това.

Ник кимна.

— Ще се постарая.

— Кърън!

— Вече съм на вратата, Фил — викна Ник.

— Мини оттук, преди да тръгнеш.

— Разбира се — съгласи се Кърън любезно, тръгна към офиса на Уокър и затвори вратата. — Какво имаш да ми кажеш, Фил?

— Я не ми се прави на хубав, Ник. Познавам те добре.

— Само най-добри намерения изпълват душата ми, Фил.

— Спести си това и ме чуй. Вътрешният отдел има намерение да говори с теб за Нилсен. Те провеждат разследването. Не ние. Това си е изцяло техен случай.

— Значи мухоловците ще се погрижат за душевно болния, така ли? Поправи ме, ако греша, но убийството си е убийство и си остава убийство. Защо тогава Вътрешният отдел ще провежда разследването?

— А, ето го Ник Кърън, какъвто го познавам открай време — поклати глава Уокър. — Нямам намерение да обсъждам това с теб. Не е моя работа, още по-малко е твоя. Просто следвай указанията ми и се постави на разположение на ВО, щом те повикат. Избягвай да се забъркваш в каквото и да било и дръж връзка с Бет Гарнър. Ще ти помогне при експертизата.

Ник скръсти ръце пред гърдите си и каза глухо:

— Тя го е убила.

— Господи боже! Ти наистина си превъртял. Сега пък Бет ли убива хора?

— По дяволите, Фил. Не говоря за Бет, а за Катерин Трамел. Тя е убила Нилсен.