Андрю Грос - Синята зона

„Твърде късно е. Твърде късно е за всичко това…“

Кейт влезе в асансьора и натисна бутона за седмия етаж.

Беше от онези стари товарни асансьори, които потракваха като влак, докато преминаваха покрай всеки етаж.

Единственото, което искаше, бе да влезе в апартамента и да спусне резето.

Асансьорът спря с тракане на седмия етаж. Кейт стисна ключа и отвори със замах тежката външна врата.

Двама мъже стояха с лице срещу нея.

„О, боже, не!“

Сърцето й се качи в гърлото. Кейт се дръпна назад и се опита да изкрещи. Но защо да го прави? Никой нямаше да я чуе.

Знаеше какво са дошли да направят.

Единият от мъжете направи крачка напред.

— Госпожице Рааб? — ръцете му се протегнаха, за да я подхване. — Кейт!

Тя вдигна очи. Сълзи пълнеха очите й. Позна го. Започна да хлипа, вторачена в прошарената му коса.

Беше Фил Кавети. Агентът от ПЗС.

Кейт буквално се хвърли върху него. Цялото й тяло беше парализирано от страх.

— Кейт, спокойно, всичко е наред — окуражи я той и я прегърна.

Кейт кимна и притисна лице в сакото му.

— Помислих си, че ме следят. Помислих…

— Съжалявам — рече Кавети. — Вероятно е бил моят човек. На спирката. Просто искахме да сме сигурни, че си отиваш вкъщи.

Кейт затвори очи и неуверено си пое дъх. Изпитваше смесица от нервност и невероятно облекчение. Почувства как сърцебиенето и изчезва. Дръпна се от агента и се опита да се овладее.

— Защо сте тук?

— Това е Джеймс Нардоци — Кавети представи мъжа, който го придружаваше. Той беше слаб, с остра брадичка и носеше обикновен сив костюм и червена вратовръзка под шлифера си. — От Департамента по правосъдие.

— Да — кимна Кейт, леко раздразнена. — Помня ви от процеса.

Прокурорът се усмихна кисело.

— Кейт, налага се да ти зададем няколко въпроса — прекъсна ги агентът от ПЗС. — Можем ли да влезем?

— Разбира се.

Ръцете й все още леко потреперваха. Беше й трудно да пъхне ключа в ключалката и да завърти обратно резето. Фергъс лаеше от другата страна на вратата.

— Добре де, добре…

Тя отвори вратата на апартамента и запали осветлението. Не си спомняше някога да е изпитвала такова съкрушително чувство на облекчение. Слава на бога, те бяха тук. Предполагаше, че е заради Тина. Тя така или иначе искаше да им разкаже. Не можеше да продължава да го крие.

— Добре — остави покупките на плота. — За какво става дума? — усмихна им се тя.

Кейт постепенно се връщаше в нормално състояние.

— Давайте. Зная защо сте тук.

Фил Кавети я гледаше безизразно. Обаче онова, което каза, отново я извади от равновесие.

— Кейт, кога за последен път се чу с баща си?

— Баща ми ли?

Кейт примигна срещу него с широко разтворени очи и поклати глава.

— Не съм говорила с него от процеса насам. Защо?

Кавети стрелна поглед към прокурора. След това прочисти гърлото си.

— Кейт, трябва да ти покажем някои неща.

Той извади една папка изпод шлифера си и пристъпи към кухненския плот. Заповедническият му тон малко я стресна.

— Онова, което ще ти кажа, е много поверително — обясни той, докато сваляше ластиците от ъглите на папката. — И тъжно. Може би е по-добре да седнеш.

— Агент Кавети, плашите ме.

Кейт го погледна и се отпусна на един стол. Сърцето й отново започна да думка.

— Разбирам.

Той започна да реди поредица черно-бели снимки върху плота.

Снимки от местопрестъпление.

Първоначално Кейт се поколеба, убедена, че ще види баща си. Но не беше той. Фотографиите бяха на жена. Съблечена по бельо. Вързана за един стол. Някои от снимките я показваха в цял ръст, другите бяха близки планове на лицето, устните, части от тялото, покрити с рани. Те бяха ужасяващи. Жената се бе килнала встрани. Беше цялата в кръв, дори по раменете и коленете имаше петна. Кейт проплака. Видя, че те бяха причинени от няколко рани от куршуми. Тя постави несигурна ръка върху рамото на Кавети.

Имаше някакви белези и по двете гърди на жената, обградени от тъмни кръгове. Следващата рана от куршум беше близо до едната гърда. Изведнъж Кейт разбра какви са тези белези. Следи от изгаряния. Бяха я горили по гърдите и зърната. Дясното й зърно изобщо го нямаше. Беше отрязано.

— Кейт, съжалявам — обади се Фил Кавети и постави ръка на рамото й.

— Защо ми ги показвате? — Кейт вдигна очи към него. — Какво общо имат с баща ми?

— Моля, Кейт, само още няколко — Кавети извади още две или три снимки. Първата беше увеличен близък план на лявата страна на лицето на жертвата. Беше страшно подуто и насинено от окото до бузата. Която и да е била, чертите й вече трудно се различаваха.