Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Шон бегло погледна дисплея.

– Но няма снимка на онзи, когото видяхме? – подхвърли той.

– Не и в сайта на "Виста" – каза тя. – А пък "Херон" изобщо няма сайт, което ми се струва странно.

– Ако е забъркан по някакъв начин, снимката му скоро ще се появи навсякъде.

– Как ще стигнем до "Виста"?

– Няма да е лесно, тъй като някои от тях може би вече познават физиономиите ни. По тази причина отпада обичайният план да се свържем директно.

– Можем да ги поставим под наблюдение и да видим какво ще излезе.

– Или пък да се поразровим около тоя Грант. Минало, бизнес контакти, с какво се е занимавал преди. Ти спомена, че е бивш военен, нали?

Тя кимна.

– В биографията му не пише къде и кога е служил.

– Пентагонът поддържа безупречен архив. Ще се опитам да надникна, но много дискретно.

– И тъй, защо са били отмъкнали тези пари?

– Един милиард евро сами по себе си са достатъчен мотив, не мислиш ли?

– А какво ще кажеш за блогъра, хвърлил бомбата, че те са били предназначени за финансиране на мюсюлмански бунтовници?

– Мога да те уверя, че това само усложнява нещата.

– Загрижеността на Белия дом сочи, че не става въпрос само за кражбата на парите, Шон.

– Може би трябва да поразровим около този блогър. Как му беше името?

– Джордж Карлтън, адресна регистрация в Рестън. Но ти вече спомена, че най-вероятно се е покрил.

– Значи ще трябва да се разровим по-надълбоко. Длъжни сме да открием източника му, а най-бързият начин за това е да открием самия Карлтън.

– Искаш ли да накарам Едгар да проучи Грант и "Виста"?

– А ти мислиш ли, че ще пожелае? Последния път си имаше сериозни неприятности.

– Мисля, че ще се навие, стига да го помолим и двамата – погледна го Мишел.

– Защо и двамата?

– Той прилича на теб, Шон.

– Глупости! С този двуметров ръст прилича единствено на център-нападател от Националната баскетболна лига.

– Знаеш какво имам предвид.

– Ще бъда много изненадан, ако Бънтинг ни допусне до него след всичко, което се случи.

– Все пак ние спасихме живота на Едгар – каза тя. – А той е много специален и почтен човек. Никога няма да забрави какво сме направили за него.

– Добре – въздъхна Шон и погледна през страничното стъкло. – Обади му се и поискай среща. Може би ще успеем да го направим дискретно, но той трябва да е убеден, че не бива да оставя следи. Хич не ми се ще Бънтинг отново да ме стисне за гърлото.

– Все пак зад нас стои самият президент, Шон – отвърна тя. – А той е много по-важен от Министерството на отбраната и Питър Бънтинг, нали?

– Имаш право – усмихна се Шон.

– В такъв случай потегляй и внимавай да не ни проследят.

Той включи на скорост, а Мишел започна да набира Едгар.

Два часа по-късно седяха срещу Едгар Рой. Намираха се в едно кафене на открито, което беше на много километри от мястото, където той се трудеше в полза на американското правителство.

– Съжаляваме за това, което се случи преди известно време, Едгар – каза Мишел.

– Господин Бънтинг беше много ядосан – отвърна, без да я поглежда, Едгар. – А аз не обичам да ми крещят.

– Аз също – обади се Шон. – Благодарим ти за проверката на онези номера. Надявам се, че господин Бънтинг не е разбрал за нея...

– Той е умен, но не чак толкова– рече Едгар.

– Искаш да кажеш, че този път успя да прикриеш следите си? – каза Мишел.

– Харесва ми да ви помагам, защото знам, че вие помагате на други хора. Точно както на мен.

Шон погледна към Мишел и кимна.

– Това е вярно, Едгар. Ако не беше важно, изобщо нямаше да потърсим услугите ти. Всъщност сега изпълняваме задача, която ни е поставена от самия президент на САЩ.

– В такъв случай господин Бънтинг едва ли ще има нещо против помощта, която ви оказвам. Какво ви трябва?

Те му обясниха накратко за "Виста Трейдинг" и Алън Грант.

– Всичко, което можеш да откриеш за компанията и нейния президент – обобщи Мишел.

– И той ли е забъркан в това? – попита Едгар.

– Само подозираме – каза Мишел.

– Започвам още днес.

– Ами защитната стена? – изгледа го Шон.

– В момента се занимавам само с поддръжката ѝ и имам достатъчно свободно време.

– Тоест ще си вземеш малко отпуск от битката за спасяването на света? – подхвърли с усмивка Мишел.

– Моля? – изгледа я Едгар.

– Шегичка – рече тя.

– Аха – кимна високият мъж и направи опит да отвърне на усмивката ѝ. – Но имайте предвид, че това ще ми отнеме известно време.

– Няма проблем – отвърна Шон. – Ние и без това трябва да направим известни проучвания в Пентагона. Можеш да ни изпратиш имейл с това, което откриеш.