Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Уинго не отговори. Очите му притеснено се местеха от Мишел към момчето и обратно.

– Мисля, че ако работим заедно, имаме някакви шансове за успех – подхвърли Шон.

– Каза, че МВС ви е уведомило, а това означава, че работите за тях.

– Не – отвърна Мишел. – Но в замяна на това попаднахме в полезрението на ФБР и дори на президента. Решихме да не работим за тях. Поне засега.

– Разговаряли сте дори с президента за това? – смаяно рече Уинго.

– Изглежда, си номер едно в списъка със задачите му – отвърна тя. – Поздравления!

– Мамка му! – каза Уинго и сложи длан на очите си. – Не мога да повярвам, че всичко това се случва на мен!

– Явно се случва – отсече Шон. – Затова трябва да действаме!

– Как? – вяло попита Уинго. – Какво можем да направим?

– Те са детективи, тате – обади се Тайлър. – А преди това са били агенти на Сикрет Сървис. Бива ги, наистина могат да ни помогнат.

– Не съм сигурен, че някой може да ми помогне, сине.

– Значи се предаваш, така ли? – изгледа го Мишел. – Ще ги оставиш да се измъкнат, след като си успял да се прибереш чак от Афганистан?

– Баща ми не е от онези, които се предават! – обади се момчето.

– Не казвам, че е такъв, Тайлър. Но решението е негово.

– Позволи ни да ти помогнем – добави Шон.

– Защо? – попита Уинго. – Защо отваряте кутията със змии, която не е ваш проблем?

– Мисля, че отдавна вече е наш проблем – отвърна Шон. – Не можем да си заровим главите в пясъка с надеждата да ни отмине. Единственият начин да го решим е да се стегнем и да използваме ресурсите, с които разполагаме.

– Хайде, тате! – умолително рече Тайлър и се вкопчи в ръката на баща си. – Направи го!

После Мишел изведнъж застина на място и прошепна:

– Някой идва!

Уинго и Тайлър хукнаха наляво, а Шон и Мишел – надясно.

Групата въоръжени мъже ги атакуваха от изток и от запад, ала острият слух на Мишел все пак им даде някакво предимство. Но в момента то изобщо не изглеждаше достатъчно.

– Надолу по тази пътека, после вляво и ще стигнеш до колата ми! – извика Мишел и побутна Шон пред себе си. – Палиш мотора и ме чакаш точно две минути!

– Няма да те оставя сама срещу всичките тези хора – отвърна Шон.

– Снайперът е у мен. Ти просто се подготви да караш, но доста по-бързо, отколкото на идване!

– Ама...

– Тръгвай! – отново го побутна тя.

Шон хукна надолу по пътеката и изчезна наляво. Мишел се завъртя, направи светкавична оценка на обстановката и зае позиция зад едно паднало дърво. Опря пушката на дебелия ствол, погледна през мерника и насочи дулото в посоката, от която очакваше да се появи противникът. Направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, отпусна мускулите си и зачака.

Първият от преследвачите изскочи от мрака и заплати дързостта си с куршум в коляното. Той изкрещя и рухна на земята, стиснал с две ръце продупчената си става.

Без да губи нито секунда, Мишел скочи на крака и хукна надясно към две долепени едно до друго дървета.

Вдигна пушката и внимателно огледа терена. Този път противникът щеше да действа по-предпазливо. Не след дълго засече нова цел и бързо натисна спусъка.

Куршумът раздроби ръката на мъжа, останала за миг открита. Той падна, правейки отчаяни опити да спре кръвотечението.

Мишел отново смени позицията си веднага след изстрела. Едновременно с това напрягаше слух в очакване на познатите звуци. И те дойдоха.

Моторът на лендкрузъра забоботи равномерно.

Това означаваше, че Шон все пак беше успял да стигне до колата. Сега оставаше и тя да се добере до нея. В същия миг над главата ѝ свирна куршум, който пречупи един клон от дървото, зад което беше заела позиция. Дебел къс кора падна върху главата ѝ и рукна кръв. Тя отстъпи крачка назад, прицели се и изстреля пет патрона в бърза последователност.

После тресна единичен изстрел и тя смаяно се втренчи в човешката фигура, която полетя от някакво дърво на петнайсетина метра от нея. Разнесе се тежък тътен. Пистолетът изхвърча от ръцете на мъжа, претърколи се няколко пъти и спря в един дънер.

Тя се обърна в посоката, от която беше дошъл изстрелът.

Сам Уинго свали пистолета. За миг очите им се срещнаха.

Мишел му кимна признателно. В следващия миг Уинго вече го нямаше. Къде ли беше изчезнал Тайлър? Може би баща му го беше отвел на сигурно място, а след това се беше върнал да им помогне. Браво на него, помисли си с благодарност тя.

После се обърна и хукна по посока на ниското боботене на лендкрузъра, което помнеше не по-зле от собственото си име. Изскочи на малката полянка и зърна мъж, проснат по очи. В първия момент реши, че това е Шон, и се парализира от ужас. После джипът включи на заден и пътническата врата се отвори.