Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– А баща му?

– Все още не го виждам – отвърна Мишел след кратък оглед на района.

– Вероятно и той изучава обстановката.

– Това правя – внезапно обяви мъжки глас.

Шон понечи да се обърне.

– Недей! – предупреди го гласът и той замръзна на място.

– На десет метра вдясно от теб, скрит зад някакъв дъб – прошепна в ухото му гласът на Мишел. – Не мога да потвърдя дали е Уинго.

Шон кимна леко.

– Къде е партньорката ти? – попита гласът. – Искам я тук, при теб. Веднага!

– Защо, Сам? – попита Шон. – За да ни гръмнеш едновременно? – Последният въпрос беше зададен с преднамерено висок глас.

– Кой си ти? – попита Уинго и надникна предпазливо иззад дървото.

– Човек, който се опитва да помогне на сина ти – отвърна Шон и отново повиши тон: – Нали така, Тайлър?

– Млъквай или ще ти пусна един куршум в бедрото! – заплашително изръмжа Уинго.

– Нали си тук, за да се срещнеш със сина си? Ето го там. Ела да се присъединиш към купона, Тайлър!

– Казах да млъкнеш! Изкрещя Уинго и изскочи иззад дървото с насочен пистолет.

– Държа го на мушка, Шон – прошепна в слушалката Мишел.

Той поклати глава и пръстът ѝ се отдалечи от спусъка.

– Вече можеше да си мъртъв, Уинго – подвикна Шон. – Но ние не сме тук, за да те ликвидираме.

– Дрън-дрън!

– Ето ти едно доказателство.

Без да изчака знак от Шон, Мишел натисна спусъка и куршумът прекърши един клон на две педи от главата на Уинго. Клонът падна в краката му в момента, в който тялото му отскочи обратно към прикритието на дъба.

– Сега вярваш ли ни? – подвикна Шон.

– Тате, тате!

Тайлър изскочи на полянката, зърна Шон и се закова на място.

– Какво търсиш тук?

– Опитвам се да убедя баща ти, че не бива да ме застреля.

– Тате? – огледа се Тайлър. – Къде си, тате?

Шон прекрасно знаеше какво минава през главата на Уинго.

– Ако се покажеш, партньорката ми ще стори същото, Уинго – извика той. – Ние наистина сме тук, за да ти помогнем!

– Това е вярно, тате – добави с изтънял глас Тайлър. – Те наистина ми помагат!

Няколко секунди по-късно Мишел се появи в края на полянката с насочена към земята пушка.

Забелязал това, Уинго бавно напусна укритието си. Наблюдаваха се една безкрайно дълга минута, без да помръдват.

– Хайде, иди да прегърнеш сина си, Сам – обади се най-сетне Шон. – Така ще му докажеш, че не си призрак.

Баща и син продължаваха да се гледат втренчено. После Уинго прибра пистолета и разпери ръце. Тайлър се втурна към него и се хвърли в прегръдките му. Дълго останаха така. По лицата им се стичаха сълзи.

– Получи се доста сложно – промърмори Мишел, приближила се неусетно до Шон.

– Срещу себе си виждам лицето на човек, който не знае защо е бил жертван – каза Шон.

– Което означава, че вероятно не знае повече от нас.

– Може би да, може би не. Но сега поне имаме възможност да го попитаме...

Уинго най-после пусна сина си, но едната му ръка остана върху раменете му. С другата машинално избърса сълзите си. Развълнуваният Тайлър направи същото.

– Как се забъркахте във всичко това? – обърна се Уинго към Шон и Мишел.

– Една вечер се натъкнахме на момчето ти, което тичаше като обезумяло в дъжда – отвърна Мишел. – Абсолютно случайно. От армията току-що му бяха съобщили, че си убит...

Уинго бавно кимна.

– Благодаря, че не ме застреляхте, след като напуснах укритието си.

– И аз ти благодаря, че не ме застреля – каза Шон.

– Защо ми изглеждаш различен, тате? – обади се Тайлър.

Преди да отговори, Уинго потърка бръснатата си глава и брадата, която беше пуснал.

– Така прави всеки, когото издирват, сине – промърмори той.

– Кой те издирва? – попита Шон.

– Добър въпрос – въздъхна Уинго.

– Май са твоите хора, военните – подхвърли Мишел. – По всичко личи, че доста важни клечки в Пентагона и в Белия дом са настръхнали от онова, което си направил.

– Не трябваше да стане така.

– А как?

– Това е поверителна информация.

– Нима ще се съобразяваш с подобни глупости след всичко, което си преживял?

– Могат да ме изправят пред военен съд дори само защото съм разговарял с вас.

– Следиш ли новините? – попита Мишел Уинго кимна.

– Значи си наясно, че голяма част от тази история отдавна е престанала да бъде поверителна.

– От МВС ни уведомиха, че става въпрос за над два тона банкноти в евро – каза Шон.

– Над един милиард долара, които по някакъв начин си изгубил – добави Мишел.

– Вярно ли е, тате? – попита Тайлър.