Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– А Уинго споменал ли е пред Саут къде отива и какво възнамерява да прави? – попита Мишел.

– Най-вероятно иска да докаже невинността си. Но нямам представа как.

– Според мен всичко зависи от това кой му е заложил капан – замислено подхвърли Шон.

– Ако изобщо му е заложен капан – поправи го Коул. – Засега имаме само неговите твърдения, но един милиард евро ги няма.

– Това, че парите са били в евро, е било допълнително прикритие, нали? – рече Мишел.

– Ако бяха долари, щеше да е прекалено очевидно – кимна Коул. – Но в случая става въпрос за нещо съвсем практично. Един милиард долара в банкноти по сто – най-едрите купюри, която използваме – биха тежали доста повече от две хиляди и двеста килограма.

– Всичко това ни връща на въпроса какво ще поискате от нас – вметна Шон.

– Вие несъмнено сте спечелили пълното доверие на Тайлър Уинго, а ние сме убедени, че баща му ще направи опит да се свърже с него. В един момент със сигурност ще си определят среща, на която държим да присъстваме.

– Тоест искате от нас да ви доставим Сам Уинго, като използваме момчето за примамка – уточни Мишел.

– В общи линии, да. Вече ме информираха, че Тайлър не желае да сподели каквото и да било с нашите хора. Той има доверие единствено на вас.

– А ние да злоупотребим с доверието му, така ли? – повиши леко тон Мишел.

Това беше достатъчно за двамата бодигардове, които направиха по една малка крачка напред.

– За предпочитане е пред алтернативата да предадете страната си – отвърна Коул.

– Джийн Уинго играеше ли някаква роля във всичко това? – попита Шон.

Коул кимна, но не изрече нищо.

– Тя изчезна – осведоми го Шон.

– Знам.

– Без да се обърне към вас?

Президентът поклати глава.

– Значи е имала друг партньор в сделката – каза Шон.

– Сам Уинго? – изстреля в отговор Коул.

– Не съм казал подобно нещо.

– Аз го казвам. И тъй, ще ми помогнете ли?

Мишел и Шон се спогледаха.

– Трябва да го обсъдим – промърмори той.

– Мога да ви отпусна няколко минути насаме – предложи Коул.

– Ще ни трябва повече време – каза Мишел, при което Шон я стрелна с нервен поглед.

Коул вдигна вежди и заби поглед в тавана. После бавно се изправи.

– Очаквах повече – разочаровано обяви той. – Много повече. През цялото време вярвах, че една директна молба от главнокомандващия ще свърши работа. Можех да ви прехвърля на някой с по-ниска позиция, но ви повиках тук, за да се гледаме в очите. И за да ви кажа, че страната ни се нуждае от вас. – Замълча за момент, после мрачно поклати глава. – Но вие искате да го обсъдите… Явно сте от по-друго тесто.

– Подобно решение не се взема лесно, господин президент – сдържано поясни Шон.

– Били ще ви изпрати – хладно отвърна Коул. – Благодаря, че ме изслушахте. Все пак ще очаквам вашия… хм… отговор.

Безцеремонният край на аудиенцията принуди Шон и Мишел да се обърнат към вратата.

Направиха няколко крачки по коридора в компанията на агента и Мишел попита:

– Как е семейството, Били?

– Добре.

– Спомням си, че жена ти имаше трудно раждане.

– Вече е добре.

– Ясно – кимна Мишел и зачака въпрос от него.

Той обаче не дойде и тя се принуди да добави:

– Аз също съм добре, ако това те интересува.

Хеликоптерът излетя в момента, в който се качиха, седнаха на местата си и закопчаха предпазните колани.

– Е, вече знам какво е да те нокаутира президентът – подхвърли с въздишка Мишел.

– Какво друго си очаквала? – сви рамене Шон. – Медал за вярна служба? Задникът му гори и той търси начин да изгаси огъня. Това е причината да пренебрегне нормалната йерархия.

– Излиза, че ние сме виновни за цялата бъркотия, така ли?

– Бих казал, че отчасти ще ни държат отговорни поради нашия избор.

– Помагахме на едно момче да открие баща си, Шон. Дори за миг не съм допускала, че това ще се превърне в международен скандал.

– Аз също – каза той. – Но вече успяхме да си навлечем гнева на най-могъщия човек в света, което си е основателна причина за тревога. Очакват ни неприятности, и то големи.

Когато се върнаха във Вашингтонското оперативно бюро на ФБР, Шон помоли агент Литълфийлд да ги заведе при Тайлър. Но изражението на едрия мъж изобщо не беше окуражаващо.

– Хей, нямаш право да ни забраняваш да го виждаме! – ядосано заяви Шон. – Сигурно си е изкарал акъла!

– Няма как да знам дали е така – отвърна уклончиво агентът.

– Защо? – изгледа го Мишел. – Не можеш ли просто да го попиташ?