Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

Малко след завоя на коридора се сблъска с човека, когото най-малко искаше да срещне.

Днес генерал Браун не носеше униформа. Беше облечен със синьо сако и тъмен панталон. В момента, в който го зърна, очите му проблеснаха гневно.

– Какво търсиш тук, по дяволите? – попита той и погледна към двойната врата на интензивното отделение зад гърба на Шон. – Мръсно копеле! Бил си при Дейна!

Едновременно с тези думи вдигна ръка, свита в юмрук. Но този път Шон съвсем не беше склонен да поеме удара безропотно. Тялото му се стрелна напред, сграбчи вдигнатия юмрук и светкавично изви ръката му назад. Браун изкрещя от болка. За щастие, коридорът беше пуст и никой не го чу.

– Да, бях при Дейна! – изръмжа в ухото му Шон. – Ако те интересува, тя дори помръдна ръката си. Сега и аз ще помръдна своята и ще те пусна. Ако въпреки това искаш пак да ме удариш, предлагам да почакаш, докато излезем навън.

Шон го пусна и отстъпи крачка назад. Генералът направи гримаса и се зае да разтрива китката си;

– Ако още веднъж дойдеш тук, ще поискам да те арестуват! – изръмжа той.

– Онези типове в мола се появиха от посоката, от която дойде Дейна – твърдо рече Шон, заковал очи в лицето му. – Ние пристигнахме първи. Мога да ти гарантирам, че никой не ни проследи, а това означава, че са проследили нея. Заповядаха ми да я повикам обратно, въпреки че я бях изпратил да потърси помощ от полицаите в мола. Тоест били са наясно, че тя играе важна роля в ситуацията.

– Изпратил си я да повика ченгетата? – объркано го погледна Браун.

– Да, но тя се върна, за да ни помогне. На практика това ни спаси живота. Тя е една изключително смела жена, която те обича!

– Но въпреки това ме предаде, като сподели с вас информация, получена от мен!

– Аз я помолих за това. Със закъснение си дадох сметка, че постъпих егоистично и глупаво, но много исках да помогна на един младеж, който търси баща си.

– Уинго? – изгледа го Браун.

Шон кимна.

– Все още не ми е ясно как са разбрали за намесата на Дейна – каза той. – Когато обядвахме заедно, тя нямаше никаква представа защо съм я поканил. Но въпреки това са започнали да я следят от момента, в който е разговаряла с теб. Става въпрос за хора, които несъмнено са бивши военни.

Браун се замисли.

– Нима искаш да кажеш, че имам къртица в собствения си отдел? – попита с недоверие той, след което решително тръсна глава. – Не, това е изключено!

– А имаш ли друго обяснение?

– Не съм длъжен да споделям с теб! – изръмжа генералът.

– Не си – кимна Шон. – Но съпругата ти лежи зад онази врата, защото я простреля човек, който я е следил. А според мен единствената причина за това е информацията за Сам Уинго, която ти си споделил с нея. Е, ние успяхме да ликвидираме тези тримата, но не знаем дали няма и други.

– Това е секретна информация, която пряко засяга армията.

– Кажи това на едно шестнайсетгодишно момче, което е известено за смъртта на баща си, въпреки че той е жив и здрав!

Гневът на Браун започна да се стопява.

– Не знаех за това – промърмори той. – Но продължавам да мисля, че няма как да ти помогна.

Шон се взря в лицето му, за да открие някаква несигурност.

– Съпругата ти лежи в реанимацията, защото някакъв тип я простреля – въздъхна той. – На твое място бих направил всичко възможно да накажа виновните.

Браун се облегна на стената и сведе поглед към линолеума.

– Министерството на отбраната прави всичко възможно да погребе тази история – каза Шон. – Не съм изненадан, но се надявам да не прикриват истината. Това би било престъпление, което няма нищо общо с националната сигурност.

– Аз не прикривам нищо! – рязко каза Браун.

– Което не значи, че си невинен. Не и след като позволяваш на хората около теб да манипулират истината!

– Пет пари не давам за мнението ти! – изсумтя генералът.

– Това не е мнение, а убеждение. Истината винаги е била най-добрата политика.

– Доста наивен подход – презрително подхвърли Браун.

– А пък аз мисля, че честта е значела много за теб, когато си решил да облечеш униформата.

– И все още значи много! – отсече генералът.

– В такъв случай не трябва ли да поправиш допуснатите грешки, ако има такива? Особено когато говорим за живота на невинни хора?

– Аз не съм всесилен, Кинг.

– И затова ще си заровиш главата в пясъка? Така ли разбираш чувството за чест?

– Какво искаш от мен, по дяволите?

– Да помогнеш да оправим нещата.

– Искаш помощ от мен?! Даваш ли си сметка какво означава това?