Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Мислиш ли, че в случая става въпрос за дрога и контрабанда на оръжие?

– Не. Но не мога да бъда сигурен.

Мишел погледна към Тайлър, който тръсна глава и изломоти:

– Моят баща никога не би се забъркал в такива неща!

– Но въпреки това изглежда, че е затънал до гуша в лайна – каза агентът.

– Каква е била мисията му, Маккини? С какво се е занимавал Сам Уинго? Ние знаем, че е пренасял нещо, което обаче не е стигнало до крайната си дестинация.

– Кой, по дяволите, ви каза това?

– Има ли значение? – контрира Мишел.

– Може би има! – троснато отвърна Маккини, после отново насочи вниманието си към момчето. – Твоят баща се е свързал с теб, нали? Пуснал ти е едно шифровано писмо.

Тайлър объркано погледна Мишел. Тя се поколеба за миг, после кимна.

– Да – призна момчето. – Изпрати ми го, след като го бяха обявили за мъртъв.

– Какво беше съдържанието на това писмо?

– Че съжалява и моли Тайлър да му прости – побърза да отговори Мишел.

– Сигурен ли си, че това е всичко? – зададе следващия си въпрос агентът, гледайки изпитателно момчето.

– Да. Бих искал да има и нещо повече, но това беше всичко.

– Звучи като признание за вина – промърмори Маккини.

– Нищо подобно! – побърза да се намеси Мишел.

– Защо?

– Просто имам такова предчувствие.

Агентът изсумтя презрително, но Мишел не му обърна внимание.

– Какво е превозвал Уинго? – попита тя. – Сам ли е бил, или е имало и други?

– По всяка вероятност е бил сам. Което, предвид спецификата на товара, ми се струва пълна лудост. Но все пак не съм сигурен. Може би военните вършат нещата по друг начин.

– Какво е представлявал този товар? – пожела да узнае Мишел.

Кокалчетата на агента отново изпукаха.

– Нещо, което изисква намесата на всички агенции, плюс на всички военни – промърмори той. – Нещо изключително важно.

– Толкова важно, че да получиш обаждане от Пентагона и да ни заплашваш с арест? Но това не обяснява присъствието ти тук сега. Сам изтъкна, че си от МВС, че разполагаш с неограничени ресурси. Което означава, че нямаш никаква работа при нас.

– Абсолютно вярно – кимна Маккини.

– Но въпреки това си тук,

– Направих си труда да ви проверя по-подробно – каза агентът. – Теб и Кинг. Това е причината да съм тук. Хора, които уважавам, твърдят, че наистина сте голяма работа и може да ви се вярва. Просто защото имате глави на раменете.

– Добре, да речем, че е така – промърмори Мишел. – Но защо имам чувството, че си тук, защото не получаваш търсените отговори от своите хора? Не означава ли това липса на доверие?

Маккини вдигна вежди, но не отговори.

– И тъй, какво е съдържанието на товара? – отново попита Мишел, замълча за момент, после добави: – Тази тайнственост ме убива. Хайде, изплюй камъчето, агент Маккини!

Маккини стрелна с поглед Тайлър, после отново насочи вниманието си към Мишел. Очевидно взел трудното решение, той се облегна назад и промърмори:

– Две хиляди и двеста килограма.

– Толкова тежи товарът, така ли? – вдигна вежди Мишел. – Повече от два тона?

Маккини кимна.

– А какво е съдържанието му?

– Според теб какво може да тежи две хиляди и двеста килограма?

– Хей, на гатанки ли ще си играем?

– Атомна бомба! – възкликна Тайлър. – Или бактериологична!

– Не – поклати глава Маккини.

– Килограмите са малко за танк или самолет – замислено промърмори Мишел. – Биологично оръжие? Може би някакви центрофуги за производството му? Или двеста терористи от "Ал Кайда"? – саркастично добави тя.

Маккини отново поклати глава.

– Добре, предаваме се – въздъхна Мишел.

Агентът прочисти гърлото си и обяви:

– Един милиард евро.

Шон седеше срещу Мери Хесе в един ресторант в Шантили, Вирджиния. Тя беше на около трийсет и пет, тъмнокоса, стройна и привлекателна. Избягваше да среща погледа му и постоянно сваляше очилата си, за да ги избърше със салфетката.

Кълбо от нерви е, каза си Шон.

– Значи сте работили заедно със Сам Уинго? – попита за втори път той.

Налагаше се да тегли думите ѝ с ченгел, но в такива ситуации търпението беше полезно качество.

– Сам беше много симпатичен човек. Въпреки че… – Жената отново млъкна и като че ли се отнесе нанякъде.

– Въпреки че какво?

Той протегна ръка и я потупа по китката.

– Знам, че ви е трудно, госпожице Хесе. Но по телефона вече ви споменах, че работя за сина му Тайлър...

– О, Сам постоянно говореше за него. Много се гордееше с това момче.