Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Ходи ли в болницата?

– Не – каза Шон. – Все пак не съм ѝ роднина. От думите на доктора разбрах, че следващите четирийсет и осем часа ще бъдат критични.

– Няма какво повече да направиш – въздъхна Мишел.

– Е, да, след като едва не я убих.

Тези думи увиснаха във въздуха и останаха там, докато Мишел не смени темата.

– Ще хапнеш ли нещо? – попита тя.

– Не съм гладен.

– Тайлър направи страхотна вечеря. Има и за теб.

– Не съм гладен – твърдо отказа Шон.

Тя седна на мястото си, а момчето, очевидно нервно, остана право.

– Е, добре – започна Мишел. – Все още няма отговор на имейла, който изпрати Тайлър. Какво ще правим? Надявам се, че докато те нямаше, си помислил по този въпрос.

– Наистина помислих. Но не стигнах до категорично решение. – Очите му се спряха на Тайлър. – Много се надявам да получим отговор от баща ти. Без него нямаме почти никакви шансове.

– Нещо ново за тримата мъже от мола? – попита Мишел.

– Сигурен съм, че новите неща са много, но за съжаление, ние нямаме достъп до тях.

– Маккини със сигурност няма да ни изпусне от поглед – мрачно отбеляза тя.

– Единственото му желание е да ни арестува – кимна Шон.

– Или да ни гръмне.

– Имам познати в местната полиция – каза той. – Може би ще научим нещо от тях.

– Дори едно име би ни свършило работа.

– И още как – кимна Шон. – Защото в момента няма за какво да се заловим.

– Може би ще имаме, когато татко отговори на имейла ми – обади се Тайлър. Забелязал погледите, които си размениха Шон и Мишел, той побърза да добави: – Баща ми не е направил нищо лошо. А това означава, че ще се прибере и ще изчисти името си.

– Убедена съм, че иска да направи именно това – тихо каза Мишел.

– Но не вярваш, че ще успее да се прибере, нали? – сбърчи вежди Тайлър. – Защото продължаваш да го мислиш за мъртъв!

– Отговорът е, че засега не знаем, Тайлър – намеси се Шон. – Но искрено се надяваме, че е жив.

Момчето погледна встрани.

– Все пак успях да се добера до някаква информация – добави Шон.

Мишел и Тайлър едновременно вдигнаха глави.

– Каква? – попитаха в един глас те.

– Името на служителка от ДТИ, която е била колежка на баща ти.

– Как я откри? – попита Мишел.

– Как наистина? – попита и Тайлър. – Той никога не е говорил с мен за работата си.

– Чрез приятел на мой приятел.

– Шон е пълен с приятели на свои приятели – усмихна се Мишел. – Вероятно защото винаги е бил душата на купоните.

– Казва се Мери Хесе. Случайно да си чувал това име?

– Не – отвърна Тайлър. – Нали ти казах, че не говореше за работата си.

– Добре, ясно – кимна Шон. – Тази вечер ще се срещна с нея. Надявам се да научим нещо.

– И аз ще дойда – бързо каза Мишел.

– Не, ти трябва да останеш с Тайлър.

– А защо не отидем всички заедно? – попита момчето.

– Дума да не става! – отсече Шон. – Не знам дали тази жена ще ми отдели и няколко минути. Не беше много ентусиазирана, когато ѝ се обадих по телефона. Ако се появим всички заедно, като нищо ще я подплашим.

– Има логика – съгласи се Мишел. – Е, ти ще си детективът, а аз – бодигардът.

Тайлър се въздържа от коментар, но по изражението му личеше, че никак не е щастлив.

Минута по-късно Мишел излезе да изпрати партньора си до колата.

– Наистина съжалявам за Дейна, Шон – промълви тя. – Но вината не беше твоя.

– Разбира се, че беше моя – рязко отвърна той. – Но не искам повече да говоря за това. – Ръката му с ключовете видимо трепереше.

– Просто забрави за вината, поне засега – каза тя. – Ако продължаваш по този начин, няма да бъдеш полезен нито на нас, нито на себе си.

– Знам – мрачно отвърна той. – Но ми е трудно да забравя.

– Сикрет Сървис ни препоръчваше тунелното зрение. Съсредоточаваш се в едно и изключваш всичко останало. Самият ти каза, че плаваме в опасни води. Просто опитай да дадеш най-доброто от себе си, става ли?

– Окей – кимна той. – Ще се опитам. Благодаря за нежния ритник, Мишел.

– По всяко време мога да го заменя и с по-силен – усмихна се тя.

– На мен ли го казваш? – промърмори той и влезе в колата. – Ще ти звънна, когато тръгна обратно.

– Окей.

Той се взря в неясния силует на къщата.

– Най-доброто от себе си, значи… – подхвърли. – А ти внимавай, защото охраняваш ценна стока.

Мишел го изчака да потегли, направи една контролна обиколка и се прибра в къщата. Там заключи всички врати и провери дали има патрон в цевта на пистолета си. Тайлър седеше на отрупаната с учебници кухненска маса.