Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Знам, разбира се. Но това е различно.

– Не е чак толкова различно. По всяка вероятност мисията на баща ти е била свръхсекретна и много рискована. Самият факт, че изборът е паднал на него, показва колко много го ценят. Той е пожертвал всичко, и най-вече теб...

– Без да е в състояние да ти обясни каквото и да било – добави Мишел. – Бас държа, че точно това му е тежало най-много.

Момчето се втренчи в нея.

– Говорите така, за да ми олекне, нали? Но на мен не ми олеква, ясно? Баща ми просто ме е излъгал! – Помълча известно време, после попита: – За каква мисия става въпрос? Приключила ли е вече?

– Не сме много сигурни каква – отвърна Мишел. – Най-вероятно е трябвало да предаде нещо на някого в Афганистан.

– Ще се прибере ли у дома? Наистина ли е жив?

– За съжаление, нямам отговор на тези въпроси, Тайлър – отвърна Шон. – Мога само да ти кажа, че нещо се е объркало. Армията положително го смята за жив, но няма представа къде е.

– Ами ако е бил пленен?

– Едва ли. Тогава нямаше да може да ти изпрати имейл.

– Може да са го пленили, след като го е изпратил – каза Тайлър.

– Може – кимна Мишел.

– Има и още нещо, което трябва да знаеш – обади се Шон.

– Каква? – трепна момчето.

– Днес в един от местните молове стреляха срещу моя позната, която ни предостави информация за баща ти. Буквално пред очите ни. Стрелците бяха трима, но за щастие, ние успяхме да ги неутрализираме.

– Убихме ги – хладно уточни Мишел. – Преди те да ни убият.

– Убили сте хора?! – възкликна Тайлър. – В мола?

– Наложи се, за жалост. Загина и един полицай.

– И според вас това е станало заради баща ми?!

– В момента нямаме други активни разследвания – каза Мишел. – А стрелците много приличаха на бивши военни, въпреки че не носеха документи за самоличност.

– Затова ли ти е такова лицето? – попита Тайлър, извръщайки се към Шон. – Последица от инцидента?

– Дреболия, която не бива да ти прави впечатление – бързо отвърна Шон.

– Ще се разбере ли кои са тези мъже?

– Ако фигурират в някоя база данни, да. В противен случай няма гаранции.

– Значи са се появили в мола, за да спипат теб и Мишел?

– Поканиха ни да ги последваме, но ние любезно отказахме – отвърна Мишел.

Тайлър отново се извърна към нея. Лицето му беше тебеширенобяло.

– Съжалявам – промърмори той. – Не съм допускал, че може да се случи подобно нещо.

– Не се безпокой, Тайлър – каза Мишел. – Вината не е твоя. А и не ни е за пръв път.

Момчето хвърли тревожен поглед към Шон.

– Надявам се, че твоята приятелка ще се оправи.

– Благодаря. Аз също.

Мълчаха в продължение на една безкрайна минута.

– Не съм сигурен какво ще правя оттук нататък – рече най-сетне Тайлър.

– Най-неотложният въпрос е какво ще стане с теб, след като Джийн вече я няма – каза Шон. – Ти си само на шестнайсет и не можеш да живееш сам.

– Всъщност едва ли някой знае, че Джийн е заминала – погледна го с надежда Тайлър.

– Много уместна забележка – обади се Мишел и се извърна към Шон. – Той може да живее при някой от нас.

– Все пак трябва да ходя на училище – каза момчето.

– Това може да се уреди – отвърна Шон и погледна партньорката си. – Мисля, че трябва да се съберем всички на едно място, най-добре при мен. Докато Тайлър е на училище, ние ще си вършим нашата работа.

– Това ми звучи разумно – кимна Мишел.

– Как така ще живея при вас? – объркано ги изгледа Тайлър. – Не е ли по-лесно да отида при семейството на Кати?

– И да ги изложиш на опасност? – каза Шон.

– Не помислих за това – помръкна момчето.

– Има и още нещо, Тайлър. Наистина последно.

– Какво?

– Ти направи ли опит да се свържеш с баща си, след като получи имейла му?

Тайлър поклати глава и каза:

– Мислих за това. Много ми се искаше, но… – Гласът му колебливо заглъхна.

– Страхуваше се, че няма да получиш отговор? – попита Мишел.

Тайлър кимна.

– А ако сега направя опит, това може би ще стане известно и на други хора… Вероятно вече следят пощата ми предвид важността на мисията му и всичко останало.

– Сигурно е така – кимна Шон. – Но би могъл да му пишеш от друг телефон. Ако използваш вашия шифър, той ще разбере, че имейлът е от теб.

– Откъде знаеш за нашия шифър? – подскочи Тайлър и в очите му се появи подозрение.

– Не ти ли казахме? – небрежно подхвърли Мишел. – Ние сме царе в разбиването на кодове.

– По-скоро познаваме човек, който наистина е цар в това отношение – поправи я Шон.

– В такъв случай те също могат да разбият кода ни – отбеляза Тайлър.