Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Да, моля ви! – бързо отвърна Браун и напусна помещението заедно с лекаря, без да поглежда останалите.

Шон се отпусна на близкия стол, а Мишел издърпа няколко салфетки от кутията на масата, намокри ги на мивката и се зае да почиства лицето му от кръвта. Той изобщо не реагира.

Маккини седна насреща им.

– Здравата ти размести циферблата, мамка му – промърмори той. – Но лично аз не го обвинявам. Добре, че беше партньорката ти, иначе и ти щеше да останеш на лечение тук.

– Ако не си забелязал, Шон изобщо не се предпази – остро подхвърли Мишел. – Освен това именно той ѝ оказа първа помощ.

– Ако не беше той, нямаше да я прострелят – враждебно я изгледа Маккини.

– Всъщност Шон я изпрати да предупреди полицаите и ѝ нареди веднага след това да потегли към Пентагона. Ако го беше послушала, сега щеше да е жива и здрава.

– Не – каза Маккини. – Щеше да е жива и здрава, ако вие двамата не бяхте я замесили.

– Той е прав, Мишел – промълви Шон, отмести ръката ѝ от лицето си и стана. Погледна към Маккини и добави: – Ти си прав.

– Радвам се, че поне по този въпрос сме на едно мнение – рече Маккини. – А сега да се залавяме за работа.

– Каква работа? – попита Мишел, след като Шон не реагира.

– Искам да знам в какво точно сте се забъркали.

– Вече знаеш в какво, агент Маккини – каза с раздразнение Мишел. – Всичко започна с изчезването на Сам Уинго и неочакваното му завръщане от отвъдното.

– От отвъдното? – учудено я изгледа Маккини.

– Я ми кажи кой те повика тук? – дойде на себе си Шон. – Кой ти се обади?

– Няма да отговоря на този въпрос.

– Отговори на себе си. Открихте ли някакви документи за самоличност у убитите?

– Това не е твоя работа. Следствена тайна е.

– Приличаха на военни, но нямаха документи.

– Военни като Уинго? – погледна го с любопитство Маккини.

– Между другото, той никога не е преминавал в резерва.

– Откъде знаеш?

– Това е поверителна информация. И тъй, който те насъска да ни преследваш? Някоя важна клечка в Пентагона, нали?

– Това не е твоя работа – повтори агентът.

– Напротив, моя е. Тези хора искаха да ни ликвидират, Маккини. За съжаление, едва не убиха човек, на когото държа. Винаги приемам много лично подобни случаи.

– Ако продължавате в този дух, ще се наложи да ви арестувам! – изръмжа Маккини и сграбчи ръката му.

Шон се отскубна с рязко движение.

– А ако ти продължаваш да нарушаваш конституционните ми права, с теб и МВС ще направим голямо шоу в съда, както и пред медиите – каза той и тръгна към вратата.

– Ама и теб си те бива – промърмори Мишел в лицето на агента.

Маккини не ѝ обърна внимание.

– Хей, Кинг! – подвикна той. – Каква е следващата ти стъпка? Може би да докараш и момчето в състоянието на бившата ти жена?

Шон продължаваше да крачи към изхода.

Мишел го последва и затръшна вратата след себе си.

Шон седна зад волана на лендкрузъра, а Мишел се настани до него. За известно време останаха на паркинга.

– Дишай дълбоко – каза тя. – Трябва да намерим малко лед, иначе лицето ти съвсем ще се подуе.

– Знаеш, че вината е моя – промърмори той, гледайки право пред себе си.

– Нищо подобно. Вината е на онзи задник, който я простреля.

– Аз я забърках във всичко това, Мишел!

– Кой те накара да ѝ се обадиш? Ако търсиш виновник, това съм аз. Но с тези приказки няма да стигнем доникъде. Историята трябва да бъде разнищена докрай, защото само така можем да изкупим вината си пред Дейна.

Шон завъртя ключа и двигателят забоботи.

– Логиката ти е желязна, но този път няма да ни свърши работа – каза той. – Ако искаме да постигнем нещо, трябва да атакуваме. Но не с главата напред.

– Защо?

Той подкара към изхода на паркинга.

– Тримата в мола не бяха федерални, а по-скоро бивши военни. Това си личеше по всичко – стойка, прически, оръжие, властно поведение.

– Бивши военни, значи. Но по каква причина се замесват в подобни неща?

– Сам Уинго не е бил в резерва. Водил се е на редовна военна служба, а Министерството на отбраната изгражда легенда и го изпраща на тайна мисия. Но тя се прецаква и Уинго изчезва безследно. Някъде по това време влиза в контакт със сина си и му казва, че съжалява. Въпросът е каква е била превозваната от него стока и кой я държи в момента.

– Допускаш ли, че я държи самият той?

– Не знам. Когато възлагаш подобна мисия на някого, трябва да си сигурен в неговата лоялност.

– Може би мисията е била обречена още от самото начало, а Уинго е бил изкупителната жертва. Това обяснява съдържанието на имейла, който е изпратил на сина си.