Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– А вие познавахте ли го отпреди? – погледна го Шон.

– По репутацията му, също като Леон.

– Но не мислите, че е виновен, така ли? – попита Мишел.

– Все още не съм стигнал до заключение. Наясно съм, че е преминал през стриктни проверки и е използвал цяла година за предварителна подготовка с друг агент, който трябвало да поеме задълженията в личния му живот.

– Това трябва да е Джийн Шепърд – кимна Мишел. – Така наречената "втора съпруга".

– Да.

– Която също е изчезнала – добави Шон.

– Точно така – кимна Саут. – Може би сега са някъде на Ривиерата, където се наслаждават на плодовете от своята кражба.

– Мислите, че са действали в екип?

– Защо не? Имали са цяла година, за да планират нещата. А един милиард евро със сигурност ще ги оправят за цял живот.

– Ако не беше едно обстоятелство, може би щях да се съглася с вас.

– Какво обстоятелство?

– Тайлър Уинго.

– Ние сме убедени, че този човек никога не би зарязал собствения си син – добави Мишел. – Двамата са били изключително близки.

– Може би е планирал по-късно да прибере и него – сви рамене Саут.

– Но това би превърнало сина му в съучастник, макар и постфактум – отбеляза Мишел. – Как виждате едно шестнайсетгодишно момче да се крие като престъпник?

– Толкова много пари карат хората да вършат странни неща.

– Според някои източници в интернет с тези пари е трябвало да бъде купено оръжие за нелегална мюсюлманска фракция – каза Шон. – Вярно ли е?

Саут и Маршал си размениха нервни погледи.

– Да или не? – обади се Мишел.

Маршал се прокашля и промърмори:

– Не бих казал, че не е истина.

– Много добре, защото президентът твърди същото.

– Тогава защо ни питате? – изграчи Саут.

– За да сме сигурни, че нещата съвпадат.

– Значи това създава проблем за Белия дом, така ли? – попита Шон.

– Не само за Белия дом – поклати глава Маршал. – Технически погледнато, такива пари не могат да се прехвърлят по този начин. Тоест всички сме в един кюп. Имам притеснения, че Конгресът ще извади ножа...

– Или по-скоро сатъра – добави Саут.

– Искате да кажете, че операцията може да се окаже незаконна? – попита Мишел.

– Не е изключено – кимна Маршал. – Може би въпросните борци за свобода се борят срещу режим, който не фигурира сред нашите съюзници. Далеч не всички, които се кичат с тази титла, са рицари с блестящи брони.

– Много от тях се борят да върнат законите на шериата в определени арабски страни – добави Саут – А онези, които вече ги прилагат, може да се окажат по-лоши от управниците, които са на власт. Общо взето, ситуацията е изключително объркана.

– Ние също подкрепяхме Осама бин Ладен и муджахидините в борбата им срещу съветската окупация през осемдесетте години – отбеляза Шон. – Но в един момент те обърнаха срещу нас оръжието, което им доставяхме.

– Геополитиката никога не е била точна наука – кимна Саут.

– Някои биха казали, че здравият разум е достатъчен – вметна Мишел.

– Но със сигурност ще сбъркат, нали? – засече я Саут.

– Доколкото разбирам, това ще се отрази и на вашата кариера – подхвърли Шон.

Лицето на полковника придоби морав цвят.

– Много повече съм загрижен да оправим нещата, отколкото за следващото си повишение! – гневно отвърна той.

– Каква трябваше да е ролята на Уинго, в случай че мисията се беше реализирала по план?

– Просто да придружи парите до крайната дестинация. Тоест да ги предаде на нелегалната групировка. Нейни представители трябваше да го чакат на предварително определеното място, а той да ги последва извън страната. Проблемите с племенните вождове бяха предварително уредени от наша страна.

– Но защо точно Афганистан? – попита Мишел. – Защо не закарахте парите директно в страната на борците за свобода?

– Нямаше как да действаме толкова открито. Всъщност парите не отиваха директно при тези хора, а трябваше да бъдат използвани за закупуването на оръжие и боеприпаси.

– От кого?

Саут и Маршал отново се спогледаха, но никой от тях не отговори.

– Ако не ме лъже паметта, Афганистан граничи с една страна, която трудно може да се нарече наш приятел – подхвърли Шон.

– Иран – поясни Мишел.

Шон се обърна към Саут.

– Много държа да чуя, че не сме се забъркали с групировки, които искат да свалят правителството в Техеран – бавно и отчетливо рече той.

– Не мога нито да потвърдя, нито да отрека това – поклати глава Маршал. – Съмнявам се, че и президентът ви е дал ясен отговор.