Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Но ние трябва да знаем! – настоя Шон.

Маршал кимна и понечи да се изправи, но Саут го хвана за ръката.

– Помисли добре какво правиш, Дан – предупреди го той.

– Те имат зелена светлина от президента, Леон. Как могат да разплетат възела, без да разполагат с всички факти?

След тези думи Маршал се приближи към голямата карта на света, окачена на стената.

– Според оригиналния план парите трябваше да потеглят на север, към Казахстан и Тюркменистан – посочи с пръст той. – За да бъдат изпрани.

– А руснаците нямаха нищо против, така ли? – бързо попита Шон.

Маршал замълча и погледна към Саут.

– Те също бяха на борда – обяви полковникът. – Всичко това е сложно за новак в геополитиката като вас, но мога да ви уверя, че и на тях им е писнало от иранците, които продължават да се бият в гърдите.

– Аз не мисля така – поклати глава Шон.

– Моля?! – мрачно го изгледа Саут.

– Руснаците обичат да дрънкат оръжие, особено когато ние имаме неприятности. Сирия е типичният пример. Освен това руската икономика е силно зависима от добивите на петрол и газ – нещо, което имат в изобилие. А това означава, че ако хардлайнерите в Техеран бъдат свалени и техният петрол се върне на световните пазари, цената му рязко ще спадне. Тоест Москва ще понесе тежки загуби. Нейните планове за икономическа стабилизация се базират върху перманентната дестабилизация в региона. Колкото по-несигурно е положението там, толкова повече пари ще спечелят от продажбата на собствените си природни ресурси.

Маршал се усмихна, а Мишел изглеждаше искрено впечатлена.

– Откъде знаеш всичко това? – учуди се тя.

– Редовно чета "Икономист" – сви рамене Шон.

– Оръжието трябваше да бъде закупено от Турция чрез посредници, а след това прехвърлено в съседна Сирия, откъдето трябваше да стигне до бунтовниците – добави Маршал.

– В Иран ли? – попита Шон. – За ирански бунтовници ли става въпрос?

Маршал кимна.

– И Уинго е трябвало да измине целия този маршрут?

– Точно така – отвърна Маршал и се върна на мястото си.

– Значи един ветеран от армията изпълнява задача, която би трябвало да върши разузнаването? – подхвърли Мишел.

– А сега да поговорим за АВР – отсече Шон.

– Аз съм от АВР – отвърна Саут. – Уинго също. Повечето хора не си дават сметка, че ние разполагаме с далеч повече хора и ресурси от ЦРУ. Непрекъснато привличаме и обучаваме хиляди агенти, които впоследствие разпръскваме по различни точки на света. Зачисляваме ги към редовните армейски части, които са дислоцирани там, но когато тези части се оттеглят, те си остават по местата. Това е едно много добро прикритие. Враговете ни са убедени, че единствено Държавният департамент се занимава с прикриването на разузнавателни операции. Същевременно ние непрекъснато работим съвместно с ЦРУ. Но тази конкретна операция си беше изцяло наша… – Полковникът замълча за момент, после мрачно поклати глава: – И се издънихме тотално. Сигурно никога вече няма да планираме подобни неща.

– Което означава, че всички бъдещи операции ще бъдат ръководени от Лангли? – любопитно го изгледа Шон.

– Вероятно.

– Тоест те са имали мотив да ви издънят?

– Силно се съмнявам – поклати глава Маршал. – Докато бъркотията не бъде разчистена, всички ще бъдем замеряни с яйца. Но ако наистина са го направили и това се разчуе, ЦРУ ще бъде обезглавено за години напред. Не, не вярвам, че могат да прибегнат до подобна глупост.

– Какво предприехте за задържането на Уинго? – попита Мишел.

– Всичко, за което можете да се сетите – отвърна Саут.

– Изхождайки от предположението, че е вълк единак?

– Да.

– Това доказва нашето предположение, че е невинен – обяви Шон.

– По какъв начин?

– На практика в тази операция са ангажирани много малко хора. Няколко от тях се опитаха да убият мен и партньорката ми, но нито един не беше Сам Уинго.

– С парите, които е отмъкнал, той може да наеме когото си пожелае, за да му свърши мръсната работа – изтъкна Саут.

– Имам малко по-различни предчувствия – поклати глава Шон.

– Е, това вече е друга работа! – иронично подхвърли Саут.

– Очаквате ли да откриете Сам Уинго? – попита Маршал.

– Ще направим всичко възможно. Още повече че имаме чудесен стимул.

– Защото президентът разчита на вас? – изгледа го Маршал.

– Не. За да оцелеем.

Шон седеше в колата и наблюдаваше сградата. Слушалката в ухото му тихо пропука.

– "Виста Трейдинг" се намира на шестия етаж – докладва Мишел, заела позиция в едно кафене на открито.