Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Изглежда, в стаите не се разрешават остри предмети от стъкло и метал.

— Море не ми се видя способен на самоубийство, както впрочем и на каквото и да било друго.

— Кой знае, може да глътне оная топка и да умре от задушаване.

Кинг разгледа снимките. На едната се виждаха двама младежи в ученическа възраст. Единият държеше бейзболна бухалка.

— Братя Морс. Тук вероятно са гимназисти. — Кинг вдигна друга снимка. — А това сигурно са родителите им.

Джоун застана до него и погледна снимките.

— Майка им е била грозничка.

— Грозничка, но богата. За много хора това е по-важно.

— Таткото изглежда много внушителен.

— Нали ти казах, виден адвокат.

Джоун взе снимката и я повдигна.

— Сидни още тогава е бил пълничък, но симпатичен. Питър също изглежда добре… хубаво телосложение, същите очи като на брат му. — Тя се вгледа в пръстите, уверено стегнати около бухалката. — Навярно е бил спортист в гимназията. На осемнайсет е стигнал върха и оттам насетне всичко тръгва надолу. Наркотици, хулиганство и тъй нататък.

— Не е първият.

— На колко години е Питър сега?

— Малко по-млад от Сидни, значи на петдесет и няколко.

Джоун се вгледа в лицето на Питър.

— Малко прилича на Тед Бънди. Красив, чаровен и щом се разсееш, тутакси ти прерязва гърлото.

— Досущ като някои мои познати от женски пол.

В ъгъла имаше малка кутия. Кинг отиде натам и прерови съдържанието. То се състоеше от купчина стари, пожълтели вестникарски изрезки. Повечето отразяваха събития от кариерата на Сидни Морс.

Джоун надникна през рамото му.

— Много мило от страна на брат му, че е донесъл този своеобразен дневник. Макар и Сидни да не може да го прочете.

Кинг не отговори. Продължаваше да прелиства. След малко вдигна една омачкана изрезка.

— Тук пише за ранната кариера на Морс като театрален режисьор. Спомням си, че той веднъж ми разказа. Правел невероятно сложни постановки. Но не вярвам някоя от тях да е донесла пари.

— Едва ли това го е вълнувало. Едно синче на богата майчица може да си позволи подобни капризи.

— Е, по някое време той се отказал от експериментите и почнал наистина да си изкарва хляба. Но дори и кампанията на Ритър организира като театрална постановка.

— Сещаш ли се за още нещо, преди окончателно да задраскаме Сидни Морс от списъка? — попита Джоун.

— Дали да не погледнем под леглото? — предложи Кинг.

Джоун го изгледа презрително.

— Това е работа за момчета.

Кинг въздъхна, предпазливо надникна под леглото и бързо се изправи.

— Е? — попита Джоун.

— Не ти трябва да знаеш. Хайде да се махаме.

Когато излязоха, Бъди чакаше пред стаята.

— Благодаря за помощта, Бъди — каза Джоун. — Беше истинско сладурче.

Той я погледна с вълнение.

— Целувка за Бъди?

— Вече го целунах — учтиво напомни тя.

Бъди изведнъж се нацупи, готов да заплаче.

— Не, този Бъди.

И той посочи гърдите си с пръст. Джоун зяпна от смайване и се озърна към Кинг за помощ.

— Съжалявам, това е работа за момичета — ухили се той.

Джоун се втренчи в жалния Бъди, тихичко изруга, после изведнъж го сграбчи и залепи звучна целувка върху устата на дребосъка. Обърна се, избърса устни и прошепна на Кинг:

— Какви неща трябва да правя за милион долара.

Сетне излезе с широка крачка.

— Довиждане, Бъди — каза Кинг и я последва.

Щастливият Бъди трескаво размаха ръка и отвърна:

— Довиждане, Бъди.

Частният самолет кацна във Филаделфия и трийсет минути по-късно Кинг и Джоун наближаваха дома на Джон и Катрин Бруно в едно красиво предградие. Докато минаваха покрай добре поддържани тревни площи и тухлени къщи, обрасли с бръшлян, Кинг се озърна към Джоун.

— Тук май мирише на стари пари.

— Само от страна на съпругата. Джон Бруно е израснал в бедно семейство от Куинс, после родителите му се преселили във Вашингтон. Завършил право в „Джорджтаун“ и веднага започнал работа като столичен прокурор.

— Срещала ли си мисис Бруно?

— Не. Исках да дойдеш с мен. Нали знаеш, първото впечатление е най-важно.

Мургава прислужница с колосана униформа, дантелена престилчица и почтително държане ги въведе в големия хол. Жената едва не направи реверанс, преди да излезе. Кинг поклати глава пред тази старомодна гледка, после веднага се съсредоточи, защото в стаята влезе дребна жена.

От Катрин Бруно би излязла отлична президентска съпруга, бе първото му впечатление. Тя беше около четирийсет и пет годишна, нисичка, изтънчена, умна, достолепна — истинско олицетворение на синята кръв и добрите маниери. Втората му мисъл обаче бе, че жената твърде много държи на собствената си персона. Това личеше по навика й да гледа над рамото на своя събеседник. Сякаш не можеше да хаби безценното си зрение за хора от простолюдието. Тя дори не попита Кинг защо главата му е бинтована.