Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Играта — каза човекът и ги погледна с детинско изражение. — Играхте ли вече?

Кинг посочи Морс.

— Какво, с него ли?

— Аз съм Бъди. — Новодошлият повдигна парцаливото зайче. — И това също е Бъди.

— Приятно ми е да се запозная с теб, Бъди — каза Кинг. Той погледна зайчето. — И с теб също, Бъди. Значи познаваш Сид?

Бъди енергично закима.

— Играем играта.

— Да, играта. Защо не ми я покажеш? Може ли?

Бъди отново кимна и се усмихна. Изтича в ъгъла на стаята, където имаше кашон с разни вехтории. Извади топка за тенис и се върна при тях. Застана пред Море и вдигна топката.

— Добре, сега хвърлям…

Изведнъж Бъди сякаш загуби връзка със света и остана да стои с безизразни очи и зяпнала уста, стискайки заека и топката.

— Топката — подсказа му Кинг. — Хвърляш топката, Бъди.

Бъди се съживи.

— Добре, хвърлям топката.

Той демонстративно размаха ръка като професионален играч на бейзбол, при което халатът разкри доста повече от анатомията му, отколкото биха желали да видят Кинг и Джоун. Когато пусна топката обаче, замахът беше бавен и отмерен.

Топката летеше право към главата на Морс. Секунда преди да го улучи, дясната му ръка се стрелна нагоре и я хвана. После ръката се отпусна, продължавайки да стиска топката. Бъди заподскача насам-натам, после се поклони.

— Играта — обяви той.

Пристъпи към Морс и се опита да вземе топката, но пръстите на болния стискаха здраво. Бъди се завъртя към гостите с жална физиономия.

— Никога не я дава. Той е лош! Лош, лош, лош!

Карл подаде глава през вратата.

— Наред ли е всичко? Ехей, Бъди.

— Той не ми дава топката — проплака Бъди.

— Няма проблеми. Успокой се.

Карл пристъпи напред, взе топката от ръката на Морс и я подаде на Бъди. Дребосъкът се обърна към Кинг и протегна ръка.

— Сега е твой ред!

Кинг сви рамене и лекичко метна топката към Морс, който отново я хвана.

— Никой ли не идва да навести Сид? — обърна се Джоун към Карл.

— Отначало идваше брат му, но вече отдавна не сме го виждали. Сид сигурно е бил голяма клечка преди години, защото когато го приехме, идваха разни журналисти. Но това не трая дълго, след като видяха в какво състояние е. Сега никой не идва. Той просто си седи на стола.

— И лови топката — добави Джоун.

— Точно така.

Докато си тръгваха, Бъди изтича след Джоун и Кинг. Стискаше топката за тенис.

— Ако искате, можете да я вземете. Аз имам още много.

Кинг взе топката.

— Благодаря, Бъди.

Бъди вдигна заека.

— Благодари и на Бъди.

— Благодаря, Бъди.

Дребосъкът погледна Джоун и вдигна заека още по-високо.

— Целувка за Бъди?

Кинг смушка Джоун с лакът.

— Давай, симпатичен е.

— Какво, дори без да ме е черпил една вечеря?

Джоун целуна заека по бузата. После попита:

— Значи сте добри приятели със Сидни… със Сид, искам да кажа.

Бъди кимна тъй енергично, че брадата му се удари в гърдите.

— Стаята му е до моята. Искате ли да я видите?

Кинг погледна Джоун.

— Така и така сме дошли.

Тя сви рамене.

— Щом сме приели играта…

Бъди хвана ръката на Джоун и ги поведе по коридора. Двамата не знаеха дали е разрешено да влизат в тази част на болницата без придружител, но никой не им попречи.

Бъди спря пред една стая и плесна с длан по вратата.

— Това е моята стая! Искате ли да видите? Много е хубава.

— Разбира се — каза Джоун. — Може вътре да имаш още някой Бъди.

Бъди отвори вратата и веднага пак я захлопна.

— Не обичам да ми гледат нещата — каза той, като ги наблюдаваше с тревога.

Кинг въздъхна примирено.

— Добре, Бъди, къщата си е твоя, ти командваш.

— Тази ли е стаята на Сид? — попита Джоун, сочейвд вратата вляво от Бъди.

Дребосъкът отвори вратата отдясно.

— Не, тази.

— Разрешено ли е, Бъди? — попита Кинг. — Може ли да влезем?

— Разрешено ли е, Бъди? Може ли да влезем? — повтори Бъди, като ги гледаше с широка усмивка.

Джоун се озърна към коридора и не видя някой да ги наблюдава.

— Мисля, че може, Бъди. Защо не останеш отвън да пазиш?

Тя се вмъкна в стаята. Кинг я последва и затвори вратата. Бъди остана да стои отвън с уплашена физиономия. Вътре двамата огледаха спартанското обзавеждане.

— Падението на Сидни Морс е пълно и окончателно — отбеляза Джоун.

— Често става така — подхвърли разсеяно Кинг, продължавайки да оглежда стаята.

Наоколо се носеше силна миризма на урина. Кинг се запита колко често сменят чаршафите. В ъгъла имаше малка масичка. На нея лежаха няколко снимки без рамки. Кинг ги вдигна.