Дейвид Балдачи - Част от секундата

Най-напред погледът му падна върху съборения стол, сетне видя дребните вещи, които трябваше да са на секретарското бюро, но сега лежаха разпилени по пода. Инстинктивно посегна към кобура, но сега нямаше нито кобур, нито пистолет. Носеше само една злонамерена добавка към наскоро оформено завещание, която би сплашила единствено бъдещите наследници. Той вдигна от пода тежкото преспапие и се огледа. Онова, което видя, го накара да застине на място.

Край вратата за кабинета на Бакстър имаше кръв. Стиснал здраво преспапието, Кинг пристъпи напред; с другата ръка извади мобилния си телефон, набра 911 и съобщи на дежурния за произшествието спокойно и ясно. Протегна ръка към дръжката, но веднага я дръпна и извади от джоба си носна кърпа, за да не заличи отпечатъците. Бавно отвори вратата, напрегнал мускули и готов за нападение, макар инстинктът да му подсказваше, че кантората е пуста. Надникна в мрачния кабинет и щракна с лакът ключа на лампата.

Трупът лежеше на една страна точно срещу Кинг; имаше огнестрелна рана в гърдите с изходно отверстие на гърба. Не беше Фил Бакстър. В кабинета лежеше съвсем друг човек, но той го познаваше много добре. И убийството на този човек щеше да разтърси из основи спокойното съществуване на Шон Кинг.

Задържаният в гърдите му въздух излетя навън с тежка въздишка и в един ослепителен миг Кинг осъзна всичко.

— Пак се започва — промърмори той.

Мъжът седеше в буика си и гледаше как патрулните коли спират пред кантората на Кинг и униформените полицаи изтичват навътре. Външността му се бе променила значително за краткото време, откакто игра ролята на старец, седнал да дялка парче дърво пред погребалното бюро, докато вътре отвличаха Джон Бруно. През онзи ден носеше дрехи с два номера по-големи от обичайния му размер, за да изглежда дребен и мършав; мръсните зъби, брадясалото лице, шишенцето с алкохол и тютюнът за дъвчене в устата — всичко това бе грижливо подготвено, за да привлича погледите. И наблюдателят би си тръгнал с ясна представа за човека, когото е видял. Само че изводът щеше да бъде абсолютно неверен и тъкмо такава беше целта.

Сега мъжът изглеждаше подмладен, може би с повече от трийсет години. Беше се пресъздал също като Кинг. Дъвчеше маслен геврек, пиеше черно кафе и спокойно обмисляше как е реагирал Кинг, откривайки труп в кантората си. Отначало е бил стреснат, после може би разгневен, но не и изненадан — не, логично погледнато, изобщо не би трябвало да се изненада.

Докато размишляваше за това, той включи радиото, вече настроено на местния новинарски канал, и хвана сутрешния бюлетин, който започваше с отвличането на Джон Бруно — водеща новина за почти всички информационни агенции по света. Тази вест бе успяла да прогони макар и временно от ума на мнозина американци дори Близкия изток и професионалния футбол.

Слушайки новините, мъжът облиза от пръстите си сусамовите семена и маслото. Говореха за Мишел Максуел, шеф на охранителния екип от тайните служби. Официално я бяха изпратили в неплатен отпуск, което на практика означаваше, че е само на крачка от края на кариерата си.

И тъй, жената вече бе вън от играта, поне официално. А неофициално? Точно затова през онзи ден бе запомнил всяка черта от лицето на Максуел, докато тя минаваше покрай него. Не беше изключено в даден момент пак да се сблъскат. Той вече знаеше всичко за миналото й, но с колкото повече данни и информация разполагаше, толкова по-добре. Тази жена или щеше да си седи у дома и да трупа злоба, или да се втурне в атака независимо от риска. От малкото, което бе видял, той смяташе втория вариант за по-вероятен.

Мъжът отново насочи вниманието си към сцената, която се разиграваше пред него. Към адвокатската кантора се задаваха неколцина граждани, тръгнали на работа или да отворят магазините си, когато на малкия паркинг изскочи още една полицейска кола, следвана от микробус с екип криминалисти. Очевидно това бе нещо ново за достопочтения малък град Райтсбърг. Униформените полицаи сякаш нямаха ни най-малка представа какво да вършат. Всичко това бе крайно обнадеждаващо за мъжа, който дъвчеше геврека в колата си. Толкова дълго бе чакал този момент; държеше да му се порадва. А най-хубавото тепърва предстоеше.

Той отново забеляза жената, застанала край кантората. Беше видял Сюзан Уайтхед, когато тя заговори Кинг пред вратата. Приятелка? По-скоро кандидатка, досети се мъжът по видяното преди малко. Той насочи фотоапарата си към нея и направи няколко снимки. Чакаше Кинг да излезе на чист въздух, но това навярно нямаше да се случи. Кинг бе навъртял доста километри при обиколката си като доброволец към полицията. Толкова много диви, самотни пътища криволичеха из пущинака. Всичко може да дебне там, в гъстите гори. Ала къде ли можеше да намери човек истинска безопасност в днешно време?