Дейвид Балдачи - Част от секундата

Той спря на паркинга зад бялата двуетажна тухлена сграда, приютила адвокатската кантора „Кинг и Бакстър“, както гордо обявяваше табелката до входа. Беше учил право във Вирджинския университет, на трийсет минути път оттук, но след две години напусна и си избра кариера в тайните служби. По онова време търсеше повече приключения, отколкото можеха да му предложат купищата правна литература и Сократовите методи. Е, получи си ги.

След като стихна шумотевицата около убийството на Клайд Ритър, той напусна тайните служби, довърши образованието си и откри самостоятелна кантора в Райтсбърг. Сега фирмата имаше още един адвокат и животът на Кинг най-сетне летеше напред с пълна скорост. Той беше уважаван юрист и приятел на мнозина от най-видните граждани в областта. Отплащаше се на общината с доброволен труд като помощник на местната полиция, а и по други начини. Като един от най-търсените ергени в района, можеше да се среща с млади жени когато си пожелае. Имаше широк кръг от приятели, макар че допускаше малцина близо до себе си. Обичаше работата си, радваше се на свободното време и рядко оставяше нещо да го разтревожи. Животът му течеше в спокойно, грижливо прокарано русло и това напълно го задоволяваше.

Слизайки от лексуса, Кинг зърна жената и понечи да се вмъкне обратно, но тя вече го бе забелязала и изтича напред.

— Здравей, Сюзан — каза той, докато взимаше куфарчето си от дясната седалка.

— Виждаш ми се уморен — каза тя. — Не знам как го правиш.

— Кое?

— Работлив адвокат денем, полицейски служител нощем.

— Доброволен помощник на полицията, Сюзан, и то само една нощ седмично. Всъщност най-вълнуващото събитие снощи беше резкият завой, който направих, за да не сгазя един опосум.

— Бас държа, че в тайните служби си изкарвал по няколко денонощия без сън. Изтощително, но и вълнуващо.

— Не съвсем — каза той и тръгна към кантората. Тя го последва.

Сюзан Уайтхед беше на четирийсет и няколко, разведена, привлекателна, богата и явно твърдо решена да го превърне в свой четвърти съпруг. Кинг бе уредил последния й развод, знаеше от първа ръка всичките й безкрайно досадни капризи, знаеше и колко отмъстителна може да бъде, тъй че от все сърце съчувстваше на клетия трети номер — плах саможив човечец, дотолкова смазан от железния юмрук на жена си, че накрая бе хукнал към Лас Вегас да се гмурне за четири дни във вихър от алкохол, секс и хазарт, и това бе началото на края. Сега беше по-беден, но несъмнено по-щастлив. Кинг нямаше ни най-малко желание да го замести.

— В събота организирам малко парти и се надявах да дойдеш — не се отказваше Сюзан.

Кинг мислено провери ангажиментите си, откри, че съботната му вечер е свободна, и отговори, без да му мигне окото:

— Съжалявам, имам планове. Благодаря все пак. Може би някой друг път.

— Много планове имаш, Шон — подхвърли тя с отрепетирана свенливост. — Искрено се надявам някой ден да намеря и аз място в тях.

— Сюзан, не е добре да възниква лична връзка между адвокат и клиент.

— Но аз вече не съм ти клиентка.

— Все пак не бива. Повярвай ми. — Кинг посегна да отключи вратата и добави: — Желая ти чудесен ден.

Влезе вътре, като се надяваше тя да не го последва Изчака няколко секунди във фоайето, въздъхна от облекчение, когато Сюзан не нахълта, и пое нагоре по стъпалата към кабинета си. Почти винаги идваше пръв. Неговият партньор Фил Бакстър бе поел съдебните дела на фирмата, а Кинг покриваше останалите области: завещания, пълномощни, недвижими имоти и разни видове сделки, с две думи всичко, което носеше постоянни приходи. Из тихите кътчета около Райтсбърг се таяха големи богатства. Кинозвезди, промишлени магнати, писатели и други заможни личности бяха избрали това място за свой дом. Обичаха го заради красотата, спокойствието, уединението и местните забележителности под формата на добри ресторанти, приветливи магазини, процъфтяваща културна общност и университет от световна класа само на един хвърлей камък — в Шарлотсвил.

Фил не бе ранобуден — а и съдът не отваряше преди десет, — но за разлика от своя съдружник работеше до късно. Към пет следобед Кинг обикновено вече си беше у дома и майстореше нещо в работилницата или излизаше с лодка на риболов из езерото зад къщата, докато Бакстър се трудеше упорито. Тъкмо това ги правеше чудесен екип.

Кинг отвори вратата и влезе. Часът едва наближаваше осем и секретарката още не беше дошла. Сюзан Уайтхед навярно бе дебнала отвън, за да го хване на идване.