Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Не е чак толкова странно да събира тия неща — каза Мишел. — В края на краищата става дума за баща й.

Другата изследвана тема обаче ги накара да изтръпнат. Всичко бе свързано с Джон Бруно — от ранните му дни като прокурор до кандидатурата за президент. Кинг забеляза две пожълтели вестникарски изрезки, описващи разследване на корупция във вашингтонската прокуратура. Името на Бил Мартин се повтаряше често, но Бруно не бе споменат нито веднъж. Кейт обаче бе изписала върху всяка страница: „Джон Бруно“.

— Ах, мамка му! — изруга Кинг. — Нашата малка политическа активистка се е замесила в нещо далеч по-сериозно. И независимо дали Бруно го заслужава, или не, тя му е лепнала етикета на корумпиран прокурор, който е съсипал живота на баща й.

— Едно не схващам — каза Мишел. — Тези статии са отпечатани в края на седемдесетте години, още преди раждането на Кейт. Откъде ги е взела?

— Човекът с мерцедеса. Онзи, който подклажда омразата й към Бруно заради онова, което е сторил на баща й. Или не е сторил — добави Кинг. — А може би тя обвинява Бруно и за смъртта на баща си, разсъждавайки, че ако беше в Харвард или Станфорд, Рамзи щеше да бъде щастлив, жена му нямаше да го напусне и той никога нямаше да тръгне да убива човек като Ритър.

— Но каква е целта на всичко това?

— Отмъщение? За Кейт или за някой друг.

— Как да го свържем с Ритър, Лорета Болдуин и всичко останало?

Кинг безпомощно разпери ръце.

— По дяволите, и аз бих искал да знам. В едно обаче съм сигурен: Кейт е само върхът на айсберга. Сега вече си обяснявам и още нещо. — Мишел го изгледа въпросително. — Кейт изведнъж поиска да се срещнем, за да направи нови разкрития за Торнтън Джорст.

— Мислиш, че се е вслушала в нечий съвет? За да ни отклони от следата?

— Може би. Или пък сама го е решила, по съвсем друга причина.

— А може и да е казала истината — предположи Мишел.

— Шегуваш ли се? Досега никой не ни каза истината. Откъде-накъде правилата ще се променят изведнъж?

— Е, трябва да призная, че Кейт Рамзи е превъзходна актриса. Нито веднъж не ми хрумна, че може да е замесена.

— Нали разправят, че майка й била суперзвезда. Може да е наследила актьорската й дарба. — Кинг се позамисли, после каза: — Свържи се с Паркс и виж докъде е стигнал с Боб Скот. Бившият ми началник внезапно ме заинтригува.

Оказа се, че Паркс бе свършил доста работа през последните няколко часа. Беше открил къде живее Боб Скот в Тенеси и смяташе, че мястото представлява интерес в много отношения. Теренът от сто и двайсет декара се намирал в слабо заселената планинска източна част на щата. По време на Втората световна война там имало армейски лагер, който съществувал още двайсетина години, преди да бъде продаден на частно лице. По-късно имотът многократно преминавал от ръка на ръка.

Паркс се обърна към Мишел:

— Когато открих, че теренът някога е бил собственост на американската армия, взех да се питам защо му е на Скот такова нещо. Преди това той е живял известно време в Монтана — включил се в тамошните доброволни въоръжени отряди, доколкото разбрах, — тъй че защо да се преселва? Е, разрових се из карти, чертежи и схеми, и открих, че онзи проклет имот притежава грамаден бункер, издълбан под един хълм. По време на Студената война правителството и военните ги изграждаха с хиляди — от малки укрития до същински подземни комплекси като онзи под курорта Грийнбрайър в Западна Вирджиния, който трябваше да приюти Конгреса при ядрена война. Бункерът на Скот е доста голям, със спални помещения, кухня, бани, стрелбище, течаща вода и инсталация за пречистване на въздуха. И нещо интересно: има килии за военнопленници, вероятно в случай на чуждо нашествие.

— Затвор — каза Мишел. — Много удобно място за отвлечени кандидат-президенти.

— Същото си помислих и аз. А отгоре на всичко онзи имот в Тенеси е само на два часа път с кола от местата, където убиха Ритър и отвлякоха Бруно. Ако ги съединим на картата, ще се получи почти равностранен триъгълник.

— И си сигурен, че става дума за същия Боб Скот? — попита Мишел.

— Абсолютно сигурен. Ако не беше онази стара заповед за арест, трудно щяхме да го издирим; буквално е потънал вдън земя.

— Все още ли възнамеряваш да идеш там? — попита Мишел.

— Намерихме благосклонен съдия от Тенеси, който ни издаде заповед за обиск. Ще посетим онова място, но под измислен предлог, защото не искам някой да бъде застрелян. А влезем ли веднъж, ще действаме според обстоятелствата. Малко е рисковано от правна гледна точка, но предполагам, че рискът е оправдан, ако успеем да арестуваме Скот и да спасим Бруно, преди да го сполети нещо. Ще оставим юристите да разплитат възела след това.