Дейвид Балдачи - Част от секундата

— Е, вие казахте, че някои от държавните прокурори не са били в час с морала — подхвърли Кинг. — Може да са ги подкупили. Прокурорите и ченгетата.

— Може и тъй да е станало — каза Холмгрен. — Нали разбирате, щом си готов да скалъпваш делата, то защо да не вземеш подкуп, за да потулиш цялата работа? Прокурорът по делото беше млад, много амбициозен и имах чувството, че е изпечен въжеиграч. Но не мога да отрека, умееше да играе играта, всяко препятствие превръщаше в трамплин, за да се издига все по-нависоко. Не съм го виждал да прекрачва границата, макар че други от неговата служба не се колебаеха. Жал ми беше за шефа му. Той си изпати жестоко, когато няколко години по-късно цялата мръсотия в службата изскочи на бял сняг. Били Мартин беше добър човек. Не заслужаваше да пострада така.

Кинг и Мишел го гледаха като зашеметени. Най-сетне Кинг си възвърна дар-слово.

— А името на прокурора, който водеше обвинението срещу Арнолд Рамзи?

— О, него никога няма да го забравя. Той е онзи, дето се кандидатира за президент и го отвлякоха. Джон Бруно.

Кинг и Мишел потеглиха от дома на Холмгрен направо към Вирджинския университет в Ричмънд. Кейт Рамзи не беше във факултет „Публична администрация“. След кратко уговаряне дежурната се съгласи да им даде домашния й телефонен номер. Позвъниха, но отсреща се обади съквартирантката на Кейт. Тя каза, че не я е виждала от сутринта и няма представа къде е. Когато Мишел попита дали могат да я посетят, жената неохотно се съгласи.

По пътя Мишел подхвърли:

— Смяташ ли, че Кейт знае за Бруно и баща си? Моля те, не ми казвай, че знае. Невъзможно е.

— Имам лошото чувство, че грешиш.

Пристигнаха в апартамента на Кейт и се срещнаха със съквартирантката на име Шарън. Отначало Шарън отговаряше с половин уста, но стана много по-словоохотлива, след като Мишел й показа значката си. С нейно разрешение огледаха малката спалня на Кейт, но не откриха нищо полезно. Личеше, че Кейт чете много: стаята й беше претъпкана с томове, които биха затруднили дори мнозина професори. После Кинг забеляза кутията върху горния рафт в гардероба. В нея имаше комплект за почистване на пистолет и празна кутия от деветмилиметрови патрони. Той хвърли мрачен поглед към Мишел, която печално поклати глава.

— Знаете ли защо Кейт носи пистолет? — обърна се Кинг към Шарън.

— Защото веднъж я нападнали на улицата, поне така ми каза. Купи го преди седем-осем месеца. Ужасно ми е неприятно из къщата да се подмята оръжие, но тя си има разрешително. И ходи на стрелбището да тренира. Много е точна.

— Успокоителна мисъл. Тя взе ли пистолета, когато излезе тази сутрин? — порита Кинг.

— Не знам.

— Идвал ли е да я посети някой освен колегите? Мъж например?

— Доколкото знам, тя дори няма приятел. Все ходи по митинги, демонстрации или протестни събрания. Толкова много неща й се въртят из главата, че понякога ми се завива свят. Аз едва успявам да съчетая учението и приятеля си, какво остава да се тревожа за съдбините на света, нали ме разбирате.

— Да, разбирам. Но имах предвид по-възрастен мъж, може би някъде над петдесет.

Кинг описа Торнтън Джорст, но Шарън поклати глава.

— Не помня да съм го виждала. На два-три пъти обаче я видях да слиза от нечия кола. Не видях кой кара, но ми се струва, че беше мъж. Когато я попитах, взе да увърта.

— Можете ли да опишете колата?

— Мерцедес, от големите.

— Значи богат мъж — каза Мишел. — Кога видяхте колата за пръв път?

— Преди около девет-десет месеца. Помня, защото Кейт наскоро бе започнала аспирантурата си. Тя няма много познати. Ако се е срещала с някого, не е било тук. Но тя всъщност почти не си стои у дома.

Докато разговаряха, Мишел вдигна комплекта за почистване до ухото си и го разтръска. Чу тихо дрънчене. Тя пъхна нокти под меката подложка и я извади. Пръстите й напипаха малък ключ. Показа го на Шарън.

— Имате ли представа откъде е? Прилича на ключ за касетка в хранилище.

— В мазето има касетки — отговори Шарън. — Не знаех, че Кейт ги ползва.

Мишел и Кинг бързо слязоха в мазето, откриха касетките, намериха търсената по номера на ключа и я отвориха. Кинг щракна лампата и двамата огледаха подредените вътре кутии.

Кинг въздъхна дълбоко и каза:

— Е, добре, или ще е пълен провал, или сме напипали златна жила.

На петата кутия получиха отговора — бележници с хронологично подредени изрезки за две отделни събития. Едното беше убийството на Ритър. Кинг и Мишел прегледаха десетки вестникарски статии и снимки от събитието, включително няколко фотографии на Кинг, две на малката Кейт Рамзи, която изглеждаше самотна и тъжна, и дори една на Реджина Рамзи. Отделни пасажи в печатните текстове бяха дебело подчертани с маркер.