Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Еди… — започна тя, но той вдигна ръка.

— Но е хубаво да имаш приятел — само това искам да кажа.

— Едва ли ти липсват приятели, както мъже, така и жени.

— Всъщност съм по-скоро самотник. Рисувам и се сражавам в измислени битки.

— И се представяш великолепно и в двете — каза тя.

— Да, така е — потвърди нечий глас.

Озърнаха се и видяха Кинг да идва към тях.

— Здрасти, Еди — каза той.

Двамата мъже се ръкуваха, а Мишел стоеше отстрани и ги гледаше смутено.

Кинг хвърли поглед към картините по стените.

— Наистина имаш страхотно око.

— Сигурен ли си, че майка ми не ти е платила да го кажеш?

Кинг погледна стената с вещи от времето на Гражданската война.

— Интересна колекция.

— Едно от малкото ми хобита. — Еди се усмихна на Мишел. — Знаеш ли, Шон, трябва да те включим във възстановките. Представям си как препускаш с як жребец право срещу северняшка батарея, спиш с комарите и гризеш сухари, докато ти се пръснат артериите.

Кинг се озърна с усмивка към Мишел.

— Видиш ли ме да върша такива неща, да знаеш, че е дошъл краят на света — отвърна той, перифразирайки отговора на Мишел в „Афродизиак“.

Еди се канеше да каже нещо, когато мобилният телефон на Кинг иззвъня. Той изслуша съобщението и затвори. Изглеждаше много разтревожен.

— Обади се Силвия. Открили са Кайл Монтгомъри мъртъв.

— Кой е Кайл Монтгомъри? — попита с недоумение Еди.

— Асистентът на Силвия Диас — обясни Мишел. — Убит ли е?

— Силвия още се колебае. Казва, че прилича на смърт от свръхдоза, но не е убедена. Иска да се срещнем в апартамента на Кайл. Тод също е там.

Двамата бързо излязоха. Мишел подвикна през рамо:

— Еди, ще ти се обадя. Благодаря.

Докато напускаха сградата, Еди погледна опакованата картина.

— Но ти си забрави портре…

Те вече не го чуваха. Той разочаровано сви рамене и отнесе платното горе.

Криминалистите вече бяха приключили, когато влязоха в апартамента на Кайл. Трупът още лежеше върху леглото, впил изцъклен поглед в тавана на малкото невзрачно жилище.

Силвия стоеше до него и го гледаше, когато Кинг я докосна по рамото. Тя се обърна и в очите й блестяха сълзи. Избърса ги с ръка, изпъна рамене и се опита да си придаде малко по-професионален вид.

— Няма нищо, Силвия — каза Кинг. — Не бяхте първи приятели, но знам, че все пак боли.

Тя избърса носа си с хартиена кърпичка и кимна на чакащите криминалисти.

— Можете да го отнесете.

Сложиха Кайл в найлонов чувал и го изнесоха.

Тод Уилямс се приближи до тях.

— Значи наистина става дума за свръхдоза? — попита Мишел. — Не е поредното серийно убийство?

Полицейският шеф поклати глава.

— Няма нито часовник, нито кучешка каишка.

Кинг гледаше втренчено Силвия.

— Но по телефона ти каза, че не си сигурна дали е свръхдоза.

— Открихме несъмнени признаци — бавно отвърна тя.

— Спринцовка, гумен маркуч и белег от игла върху ръката му — добави Уилямс.

— Ще трябва да изследваме остатъците в спринцовката, за да разберем какво е било — каза Силвия. — Това ще отнеме няколко дни. А аз ще направя токсикологичен анализ на телесните течности, но за окончателен резултат трябват поне две седмици.

— Не можеш ли да разбереш при аутопсията с какво е бил инжектиран? — попита Уилямс.

— И да, и не. Ако става дума например за хероин, който потиска дишането, може да има леко свиване на дробовете и пяна в дихателните пътища, но признаците далеч не са категорични. Истината е, че ако имаме работа със смърт от свръхдоза, аутопсията сама по себе си няма да разкрие със сигурност какъв е бил наркотикът. Ще трябва да изчакаме резултатите от токсикологията. Ако е кокаин, токсиколозите ще го засекат. Ако е хероин, в трупа ще открият шестмоноацетилморфин, производно на хероина. Това е категорично доказателство за свръхдоза хероин.

— Може да е било някакво лекарство от твоя кабинет.

— Не го изключвам, но ако пробите засекат в кръвта и урината на Кайл шестмоноацетилморфин, а няма следа от аспирин или тиленол, това ще докаже със сигурност, че не е вземал аптечен опиат.

— Тиленол или аспирин? — повтори Уилямс.

— Да, защото аптечните опиати обикновено се комбинират с тези лекарства. Но не е така при хероина, кокаина и другите улични наркотици.

— Кой го откри? — попита Мишел.

— Аз — отговори Уилямс. — След като ми се обадихте тази сутрин, реших лично да се заема със случая. Дойдох заедно с един от помощниците. Почукахме. Никой не ни отговори. Джипът му беше паркиран отпред, затова предположихме, че е тук. Позвънихме на домашния и мобилния му телефон, но той не отговаряше. Нямахме заповед за обиск, но положението ми се стори толкова подозрително, че отидох при домоуправителя и го накарах да отключи. Така го открихме.