Дейвид Балдачи - Игра на часове

Както винаги жената беше облечена в свободна дълга рокля и с шал около главата. Очите й се криеха зад тъмни очила въпреки оскъдното осветление. Очевидно не искаше да бъде разпозната. Кайл често се питаше коя е, но така и не бе събрал кураж да попита. Гласът му изглеждаше смътно познат, но не успяваше да се сети откъде.

Една вечер бе намерил в джипа си бележка, че ако иска да припечели допълнително, да се обади на записания по-долу номер. Е, кой би се отказал от някоя пара в повече? Той отговори утвърдително и му бе казано, че малкият аптечен склад в кабинета на Силвия може да се превърне в твърде удобен източник на доходи. В препоръчителния списък на клиентката фигурираха мощни обезболяващи и други лекарства с психотропно действие.

Тъй като не страдаше от скрупули, Кайл веднага се съгласи да проучи въпроса. Провери най-удобните начини за достъп до потенциалната златна мина и реши, че задачата е изпълнима. Споразумяха се за условията, доставките започнаха и Кайл значително увеличи приходите си.

Дългата рокля не прикриваше докрай великолепната фигура на жената отсреща. Уединената обстановка, леглото в ъгъла на стаята и фактът, че са в еротичен клуб, винаги разпалваха кръвта на Кайл. Често го спохождаше фантазията как решително влиза в стаята, по-едър и по-мъжествен, отколкото в действителност. Вади таблетките както сега, но когато жената посяга да ги вземе, той я грабва, повдига я със смях срещу безпомощната й съпротива и грубо я хвърля на леглото. Сетне скача върху нея и се отдава на желанията си в нощния мрак. Сексуалното му буйство се засилва от нейните ужасени писъци, докато накрая тя почва да крещи в ухото му, че го иска; че иска него, непоносимо желае Големият Кайл.

И сега той усети как нещо трепва в панталона му, докато пак разиграваше в мислите си похотливото видение. Запита се дали някога ще намери смелост да го осъществи. Едва ли. Беше прекалено страхлив. Жената сложи пари върху масата и взе пликчетата, после му направи знак да си тръгва.

Той незабавно се подчини, като в движение сгъна банкнотите и ги прибра в джоба си с широка усмивка.

Едва по-късно Кайл щеше да осъзнае, че е видял нещо извънредно важно. В момента не му обърна внимание най-вече защото изглеждаше пълна безсмислица. След време обаче то щеше да го накара да си задава въпроси. И в даден момент въпросите щяха да го тласнат към действие. Засега мислеше само за едно — какво да прави с току-що спечелените пари. Кайл Монтгомъри не си падаше по спестяванията; беше типичен прахосник. Държеше веднага да задоволи всяко свое желание. И тъй, какво да си купи? Може би нова китара? Или нов телевизор с DVD плейър? Докато се добере до джипа и потегли, идеята за нова китара бе надделяла. Щеше да я поръча утре.

Горе в стаята жената заключи вратата, махна шала и свали очилата. Събу обувките, после съблече роклята, под която се разкри копринен корсаж. Огледа етикетите на пликчетата, взе едно хапче, смачка го и изпи праха с чаша вода, после отпи голяма глътка чист джин „Бомбайски сапфир“.

Пусна музика, изтегна се на леглото, скръсти ръце върху гърдите си и изчака силата на лекарството да я отнесе нейде другаде, където можеше поне за малко да бъде щастлива. Във всеки случай до утре, когато реалният живот щеше отново да връхлети насреща й.

Тя потръпна, разтресе се, изстена, после се отпусна неподвижно; потта бликаше от всички пори на тялото, докато умът й излиташе до върха на възбудата и сетне рухваше до дъното на депресията. В един от горещите гърчове жената разкъса подгизналия от пот корсаж и се търкулна на пода само по гащички. Дъхът й излиташе от гърлото мощно и дрезгаво, гърдите й се пляскаха една в друга, докато тя се мяташе в конвулсиите на химическия екстаз. По нервите й пробягваха експлозии, тласкани от вълшебния напор на мощния медикамент.

Но наистина беше щастлива. Поне до утре.

Около девет и половина Кинг приключи вечерята с приятелите си и реши да се обади на Мишел и да я попита дали би искала да се срещнат на чашка в „Мъдрия джентълмен“, за да обсъдят случая. Тя пристигна след около десет минута. Когато партньорката му влезе, Кинг с изумление видя как десетки мъжки глави се извръщат към красивата висока брюнетка, която уверено крачеше през бара, облечена с джинси, пуловер с висока яка, ботуши и яке с емблемата на тайните служби._ Какви ли фантазии им се въртят из умовете_, помисли си той. Ако знаеха само, че е въоръжена, опасна и адски независима.