Дейвид Балдачи - Игра на часове

Тя завъртя тялото на една страна и посочи червеникаво — лилавите петна отпред, където се бе стекла кръвта след смъртта.

— Имах и още един начин да проверя теорията си, че трупът е бил преместен. Положението на ливидните петна ми подсказа всичко, което трябваше да зная. Както виждате, тези тъмни петна изглеждат като оставени от побой. Те обаче са разположени по предната част на торса, бедрата и долната част на краката. Белите ивици, които виждате по корема, гърдите и части от краката, подсказват, че там тялото е било притиснато върху нещо твърдо и натискът е попречил на процеса.

Силвия отново завъртя тялото, за да го видят откъм гърба.

— Виждате, че липсват петна по гърба и задната част на краката. Извод: тя е била убита и оставена да лежи по лице, докато започва процесът на съсирване. Обикновено петната се появяват около час след смъртта и оформянето им приключва след около още три-четири часа. Ако тялото бъде преместено в този срок, първоначалните петна могат да изчезнат частично и да се оформят други, тъй като кръвта отново изменя положението си. Но минат ли дванайсет часа след смъртта, преместването на тялото не създава нови петна, защото съсирването на кръвта е приключило.

Тя внимателно отпусна трупа.

— По мое мнение жената е била убита с изстрел в главата някъде на закрито — в сграда или може би в автомобил. Смятам, че тялото й е останало там поне двайсет и четири до четирийсет и осем часа, а после е отнесено на мястото, където го открихме. Не може да е лежала в гората повече от десет-дванайсет часа.

— Ами превозването с кола? Ами найлонът? — попита Кинг.

— А ти какво очакваш да направи убиецът? — отвърна Силвия. — Да я носи на ръце по пътя ли? Освен това нито аз, нито полицаите откриха по дрехите й влакна от килимче, каквито има в автомобилите и багажниците. Не намерих влакна и по тялото. Найлонът не оставя почти никакви следи.

— Аз открих тялото около два и половина следобед — каза Мишел. — Момчетата вероятно го бяха видели броени минути по-рано.

— Като се върнем назад — каза Кинг, — това означава, че трябва да е било захвърлено там не по-късно от два и половина след полунощ, ако е вярна преценката ти за дванайсетте часа на открито.

През цялото време Уилямс бе стоял на заден план, но сега пристъпи напред.

— Чудесна работа, Силвия — каза той. — Имаме късмет, че работиш в Райтсбърг.

Тя се усмихна леко на похвалата.

— Аутопсията не разкрива кой е извършил престъплението, освен ако убиецът не е оставил подходящ материал за изследване, например сперма, слюнка или урина. Тя дава отговор само на два въпроса: какво и как. — Силвия хвърли поглед към записките си и продължи: — Както казах, нямаше признаци за изнасилване, не открих наранявания на вагината и ректума, а жената не е раждала. Според мен тя е била на възраст около двайсет и пет години, с добро телосложение и в добро здравословно състояние, висока около сто шейсет и три сантиметра. Имала е силиконови имплантанти в гърдите и колаген в устните. Апендиксът й е отстранен по хирургичен път. Ще знаем повече след две седмици, когато получим резултатите от токсикологичния анализ. — Силвия посочи разрязания стомах на неизвестната. — Тод, пъпът й е пробит, вероятно за халка, макар че не открихме такава. Може би това ще помогне за идентифицирането.

— Благодаря. Ще проверя.

— Единственият полезен белег, който открих, беше това. — Силвия взе лупа, дръпна чаршафа от долната половина на тялото, повдигна единия крак и насочи увеличителното стъкло към вътрешната част на бедрото, съвсем близо до слабините. — Малко трудно е да се различи при това потъмняване на трупа, но тук има татуирана котка.

Мишел се вгледа в изображението, разположено толкова близо до половите органи на жената, после рязко вдигна глава.

— Не ми се иска да мисля каква е била целта.

— По дяволите — промърмори Уилямс и се изчерви.

— Да, знам — каза Силвия. — Не е много благовъзпитано, нали?

Кайл влезе в залата и тя извърна поглед към него.

— Вън чака още някакъв тип от полицията — съобщи асистентът. — Пита кой е главният тук.

— Тип от полицията? — Гласът на Силвия стана леко писклив. — Не можеш ли да кажеш полицейски служител? Да де, някакъв полицейски служител пита кой е главният тук.

— Би ли го поканил да дойде?

Устните на младежа се разтегнаха в злобна усмивка.

— Точно това направих. Полицейският служител отказа, без да обясни защо. Всъщност сега се сещам. Той май леко позеленя, като чу предложението.