Дейвид Балдачи - Игра на часове

Когато се изправи, погледът му спря върху стената с надписа на Еди. Разбира се, буквите отдавна бяха изчистени, но все още личаха следи от тях.

ТЕАТ

Преди няколко дни се бе опитал да измисли различни варианти на думата, но не му хрумна друго освен тест. Не виждаше смисъл. И все пак не вярваше Еди да е оставил надписа, ако в него не се крие нещо важно.

Кинг извади от джоба си шифровия диск и го завъртя. Беше се привързал към тази вещ, без сам да знае защо. От години вярваше, че с честотен анализ може да се разшифрова всеки по-дълъг текст. Методът беше елементарен. Някои букви на азбуката се използват по-често от другите. А най-често се среща буквата „е“. Това откритие бе дало за известно време предимство на специалистите по разшифроване, докато след векове шифровчиците отново ги изпревариха.

Кинг завъртя външния пръстен на диска, докато буквата „е“ се изравни с буквата „а“. Едно деление встрани. Погледна стената и мислено замени двете букви.

ТЕЕТ

Пак нямаше смисъл. Такава дума не съществуваше. Почти без надежда той излезе, отиде в кантората, включи търсачка в интернет и написа думата теет, после за всеки случай добави думата престъпление. Не очакваше резултат. Но на екрана изскочи дълъг списък. Вероятно само боклук, помисли си той. И все пак, когато погледна първия файл, той изведнъж трепна.

— О, боже мой — отрони се от устните му.

Изчете всичко и се облегна назад. Докосна челото си. Беше влажно; цял се обливаше в пот.

— О, боже мой — повтори Кинг.

Бавно стана от стола. Радваше се, че Мишел не е тук. Не би могъл да я погледне в очите. Не и в този момент.

За да е сигурен, трябваше да провери някои факти. А после да застане пред истината. Знаеше, че това ще е най-трудното в неговия живот.

Два дни по-късно Кинг спря на паркинга и слезе от колата. Влезе в сградата и попита за Силвия.

Тя седеше с гипсирана ръка зад бюрото в кабинета си. Вдигна очи и се усмихна, после стана да го прегърне.

— Започваш ли да се съвземаш? — попита тя.

— Има надежда — тихо отвърна той. — Как е ръката?

— Почти като нова.

Тя се настани на ръба на бюрото, а Кинг седна отсреща.

— Напоследък рядко се виждаме — каза Силвия.

— Бях доста зает — обясни Кинг.

— Имам билети за театър във Вашингтон за идната събота. Ще бъде ли твърде дръзко, ако те поканя? Отделни стаи в хотела, разбира се. Ще бъдеш в пълна безопасност.

Кинг се озърна към закачалката. Видя палтото, пуловера и обувките на Силвия — всяко нещо грижливо сложено на мястото си.

— Има ли нещо, Шон?

Той отново я погледна.

— Силвия, според теб защо Еди се върна за нас?

Държането й незабавно се промени.

— Той е луд. Ние помогнахме да го заловят. По-точно ти помогна. Затова те мразеше.

— Но ме пусна. А задържа теб . Беше те притиснал върху дънера и се канеше да ти отсече главата. Като палач.

Гневна гримаса изкриви лицето й.

— Шон, този тип уби девет души, повечето от тях без причина.

Кинг извади от джоба си листче и й го подаде. Тя седна зад бюрото си и бавно зачете.

Вдигна глава.

— Това е статията за смъртта на съпруга ми.

— Загинал е при автомобилна злополука. Неизвестен шофьор го блъснал на пътя и избягал.

— Много добре знам — хладно отвърна тя и му върна листчето. — И какво?

— Същата нощ е пострадал ролс-ройсът на Боби Батъл. На другия ден ролсът изчезнал заедно с механика, който поддържал колекцията на Боби.

— Да не би да твърдиш, че този механик е убил мъжа ми?

— Не, твърдя, че е бил Боби Батъл.

Тя го изгледа смаяно.

— Защо ще го прави, по дяволите?

— Защото е отмъщавал за теб. За жената, която обичал.

Силвия впи пръсти в бюрото и се надигна.

— Какво намекваш, дявол да те вземе?

Сега и Кинг се промени. Той се приведе напред.

— Сядай, Силвия. Още не съм свършил.

— Аз…

— Сядай!

Тя бавно се отпусна на стола, без да откъсва очи от него.

— Веднъж ти ми каза, че си виждала Лулу Оксли при общия ви гинеколог. Намекна, че тя е сменила лекаря. Но не е вярно. Ти си го сменила.

— Престъпление ли е?

— И дотам ще стигнем. От предишния лекар узнах името на новата ти гинеколожка и отидох да поговоря с нея. Тя работи във Вашингтон. Защо толкова далеч, Силвия?

— Не е твоя работа.

— Когато е трябвало да претърпиш операция преди три години и половина, с това се заел твоят съпруг. Ти каза, че е най-добрият. Само че той имал и друга цел. Открих това, след като поговорих с един приятел хирург. Операцията при разкъсан дивертикул на дебелото черво е една от малкото, които дават на хирурга възможност да свърши и „нещо допълнително“, без асистентите и сестрите да забележат.