Дейвид Балдачи - Игра на часове

Кинг не осъзна веднага какво вижда. Сетне изведнъж сякаш прогледна: дъщерята бе облечена също като майката. Озърна се към Мишел. По изненаданото й изражение личеше, че и тя си мисли същото.

Хари седна до Савана и подхвана разговор с нея, а Кинг и Мишел се насочиха към Реми.

— Доротея не печели буквално нищо от смъртта на Боби — каза Кинг. — Следователно липсва мотив.

— Мотивите невинаги са финансови — отвърна Реми, докато мажеше кифлата си с масло.

Например твоят мотив да убиеш съпруга си , помисли Кинг.

— Имаш ли нещо наум? — попита Мишел.

— Не, просто казах това, което смятам за очевидно.

— Значи не си подозирала, че Доротея кара една от колите на Боби и наема стая в, „Афродизиак“? Или че има проблем с опиатите?

Реми поклати глава.

— Но и не ми е работа да наглеждам снаха си, нали?

— Аз знаех, че има проблем с лекарствата.

Всички погледи се завъртяха към Савана.

— Споменавала ли го е пред теб? — попита Кинг.

— Не, но веднъж я видях да се връща, навярно от онова място. Бях станала рано и се готвех да изляза на разходка. Тя идваше откъм хамбара, където стоят колите. Изглеждаше ужасно. Чудех се как изобщо е била в състояние да шофира.

— Не предположи ли, че е пияна? — попита Мишел.

— След четири години в колежа познавам разликата между пиян и надрусан.

— Толкова се радвам, че благодарение на парите ни си получила тъй безценно образование — сряза я Реми.

— Разговаряхте ли за това, Савана? — попита Кинг.

— Не се бъркам в чужди работи.

— И на никого ли не каза, например на Еди?

— Повтарям, не се бъркам в чужди работи. Ако случайно не си забелязал, с Доротея не сме много близки.

След вечерята Реми се оттегли под предлог, че имала да пише писма, а Савана остана да изпрати гостите. Кинг обаче трябваше да отиде до тоалетната и помоли Хари и Мишел да го изчакат. Докато го нямаше, Хари отведе Савана настрани и поведе с нея тих разговор. Когато Кинг се върна, тримата се сбогуваха и излязоха.

Хари каза:

— Не исках да те пренебрегвам, Мишел, но се тревожа за Савана и трябваше да си поговорим на четири очи.

— Забеляза ли, че тя вече се облича като майка си? — попита Кинг.

— Това беше един от признаците, че нещо не е наред — отвърна дипломатично Хари. — Реми е много властна жена и навярно дори независимо момиче като Савана не може да устои на нейната воля.

— А Реми пише много писма, води си дневник и сигурно получава много писма от приятели — подметна Кинг.

Хари го погледна изпитателно.

— Да, предполагам. Както и аз. Важно ли е?

— Докато отивах до тоалетната, случайно минах покрай кабинета. Реми седеше вътре и наистина пишеше писма.

— И какво? — попита Мишел.

— Не ми дава покой мисълта, че все още не знаем какво е било взето от тайните отделения в нейния гардероб и гардероба на Боби. Ами ако са били писма, дневници или нещо подобно?

— Звучи логично — каза Хари. — Жени като Реми често желаят да имат сигурно скривалище за поверителните си писма.

— Писма, които могат да се превърнат в обвинение срещу нея — каза Кинг. — Нямам предвид обвинение пред закона, по-скоро става дума за нещо лично. Така или иначе, струва си да имаме едно наум.

Напуснаха къщата. Мишел бе пристигнала отделно. Тя се сбогува с Хари и Кинг, после потегли. Хари седна в спортната си кола, размаха ръка и подкара след нея.

Кинг тъкмо се готвеше да последва примера им, когато видя бележката на предната седалка.

Текстът беше кратък и делови. „Искам да поговорим. Ще дойда при теб довечера в десет. Сали“

Кинг се огледа, но не видя никого. Погледна часовника си. Беше девет. Запита се дали да не покани по телефона Мишел да дойде на шлепа. После отхвърли идеята. Така можеше да подплаши Сали.

Седна в колата и потегли. След шейсет минути част от загадката можеше да се изясни или поне тайнствеността донякъде да се разсее. Засега щеше да действа сам.

Един час по-късно Кинг посрещна Сали на отклонението от шосето, поведе я покрай строежа на новата си къща и надолу по стъпалата към шлепа.

Виждаше се, че младата жена е много нервна, и той се опита да я успокои:

— Постъпваш правилно, Сали. Наистина. А щом веднъж споделиш с някого, ще се почувстваш по-добре.

Седнаха до малката кухненска маса. Навън езерните води тихо се плискаха около корпуса. Кинг бе налял на Сали чаша горещ чай и сега я гледаше нетърпеливо.

— Джуниър — каза накрая той. — За него ли дойде да ми разкажеш?