Дейвид Балдачи - Обикновен гений

— А откъде знаете, че именно с мен ще завържете този приятен разговор? И че обичам вино?

— За разговора съм сигурен. Вътрешното чувство рядко ме лъже. Прилича на радар, който сигнализира и при най-малката опасност. По отношение на виното съм готов на компромис, но преди малко минах край едно заведение, което предлага каберне, и изпитах силно желание да го опитам.

— Познавач на вина, така ли?

— Едно време дори колекционирах.

— Едно време?

— Да, преди да ми взривят къщата заедно с избата. — Шон леко се надигна. — Тръгваме ли?

Настаниха се на маса в дъното на заведението, близо до прозореца. Шон изчака да им сервират бутилка каберне и отново погледна към брачната халка на пръста й. Стори го по начин, който нямаше как да остане незабелязан.

— Май си задавате въпроса защо приех да вечерям с вас, въпреки че съм омъжена — погледна го тя.

— По-скоро си мислех, че ако бях на мястото на съпруга ви, нямаше да ви позволя да ходите сама по заведенията — отвърна той.

— О, аз мога да се грижа за себе си.

— Бих се тревожил от вероятността да харесате някой от господата, които ви ухажват — уточни той.

— Като вас ли?

— Май се питате дали съм искрен, или съм просто поредният досадник, който е решил да ви сваля.

— Е, кое от двете?

— Бих казал, че ако съм досадник, то поне съм откровен.

— Какво правим тогава?

— Предлагам да решите вие, опирайки се на наблюденията си. Мисля, че така е най-разумно.

— А за какво ще разговаряме, докато правя наблюденията?

— За себе си, както е по протокола. Аз ще започна пръв. Вече ви споменах, че съм разведен и нямам деца. Споменах още, че се занимавам с решаване на проблеми и наистина го правя. По образование съм юрист, но не го приемайте като недостатък. Тук съм, за да извърша експертна оценка на дейността на свой клиент, срещу когото са повдигнати обвинения за сериозни финансови нарушения. А сега е ваш ред.

— Омъжена, без деца. Преди време работех, но сега си стоя у дома и понякога излизам, за да си разнообразя живота. Това е всичко.

— Излизате без съпруга си? Нима този човек не вижда с какво го е дарила съдбата?

— Не влизайте в ролята на досадника — предупредително вдигна пръст тя.

— Моля за извинение. Веднага се оттеглям на по-достойна позиция. С какво си запълвате времето?

— С нищо. Имала съм достатъчно забавления през живота си. Сега всичко върви надолу.

— Хайде де! Като ви слуша, човек може да реши, че сте с единия крак в гроба!

— А може би съм.

— Да не сте болна?

— Не в смисъла, в който питате.

Шон се облегна и разклати виното в чашата си.

— Признавам, че се класирате в тройката на най-интересните жени, които съм срещал — промълви той. — А за да получите приблизителна представа за какво говоря, ще добавя, че бившата ми съпруга никога не успя да влезе в десятката.

— Което ми говори, че не сте добър познавач на човешката душа.

— О, вече съм по-добър — усмихна се той.

— Моят съпруг със сигурност ще намери място сред първите пет на всеки списък. Изключително интересен човек. Най-вече по отношение на професията си.

— А каква е професията му?

Валъри поклати глава.

— Бъбривата уста потопява кораби. Нали знаете поговорката?

— Потопява кораби? — направи се на учуден Шон. — Да не би да е военен? Доколкото ми е известно, в района има силно военно присъствие.

— Работи за правителството, но не в тази област. Но преди време действително е бил военен, във Виетнам.

— Виетнам ли? Не ми изглеждате чак толкова стара!

— Дълго време е бил ерген — уточни тя. — Не мога да ви кажа защо е решил да създаде семейство, след като толкова години е бил сам.

— Какъв е тогава? Агент на ФБР? Неколцина мои приятели постъпиха на работа в Бюрото, след като се уволниха от армията.

— Чували Ли сте за Кемп Пиъри?

Шон се замисли и бавно поклати глава.

— Не, но ми звучи познато. Не беше ли някакъв детски лагер?

— В известен смисъл — усмихна се тя. — Но за пораснали деца със съответните играчки.

— За какво говорите?

— Кемп Пиъри е тренировъчна база на държавна институция, чиито инициали започват с Ц и завършват с У. Без да обиждам вашата интелигентност, ще ви помоля да отгатнете коя е тази агенция.

— ЦРУ?! — попита с напрегнат шепот Шон. — Съпругът ви работи в ЦРУ?!

— А вие наистина ли не сте чували за Кемп Пиъри? — подозрително го изгледа тя.

— Аз съм от Охайо. Това място може и да е популярно тук, но в Дейтън дори не са чували за него. Съжалявам.