Дейвид Балдачи - Първото семейство

— Добре. Какво от това?

— Тък се напи като свиня и посегна на жена ми.

— Посегна? Как?

— Според нея я хванал за задника и се опитал да напъха езика си в гърлото й.

— Ти видя ли?

— Не, но вярвам на жена си.

Шон премести тежестта си върху десния крак и хвърли на Хилал скептичен поглед.

— След като вярваш на жена си, защо, по дяволите, продължаваш да бъдеш съдружник на Тък?

Хилал наведе глава, видимо смутен.

— Искаше ми се да го сритам по задника и да се махна. Исках да направя точно това, но жена ми не ми позволи.

— Тя не ти позволи?

— Имаме четири деца. Тя не работи. Както казах, всичко, което имаме, е свързано с бизнеса тук. Аз съм миноритарен съдружник. Ако опитам да се измъкна, Тък може да ме изиграе и да ме остави без пукнат цент. Не бих оцелял след такова нещо. Щяхме да загубим всичко, така че преглътнахме гордостта си. Оттогава обаче не съм оставял жена си насаме с Тък. И няма да го направя. Можеш да говориш с нея, ако искаш. Обади й се сега. Ще ти каже същото, което ти разказах и аз.

— Пам беше ли на онова коледно парти?

За момент Хилал доби изненадан вид, а после кимна.

— Да, виждам накъде биеш. Беше там. Облечена като жената на дядо Коледа, ако можеш да си го представиш. С яркочервена коса и много слаба. Мисля, че някои хора се смееха на нея, не на шегите й.

— Мислиш ли, че е видяла как Тък пуска ръце на жена ти?

— Залата не беше голяма. Доста хора видяха какво става.

— Но Пам не реагира видимо?

— Не си тръгнаха заедно, сигурен съм. — Хилал млъкна за момент. — Слушай, има ли още нещо? Защото наистина трябва да тръгвам.

Шон се върна при колата си. Причините, поради които вярваше на Хилал, бяха две. Първата беше, че „Касандра1“ беше паролата за компютъра на Тък. Втората беше твърдението на Тък, че има финансови проблеми, а Хилал се опитва да се възползва от това. След срещата си с Джейн и Тък, Шон беше прегледал още по-внимателно финансовите документи, които беше открил в компютъра на Тък. Този човек притежаваше портфейл от акции и облигации на стойност осемцифрено число, а дълг — по-малко от четвърт от тази сума, така че хленченето му, че няма пари, бе пълна глупост. Ако знаеха обаче, че е взел информацията от компютъра, значи знаеха и че ще открие лъжата. Въпреки това братът и сестрата се бяха опитали да го излъжат.

Е, защо се прибра по-рано, Тък? И какво си правил повече от час между летището и дома си?

По пътя към кантората се обади на Мишел. Тя не отговори. Остави й съобщение. Тревожеше се за партньорката си. Истината бе, че през повечето време се безпокоеше за нея. На повърхността тя беше най-коравият човек, който можеш да си представиш — като скала. Той обаче беше разбрал, че скалата се състои само от тънка външна обвивка и много деликатна сърцевина.

После отиде у дома, взе сак с най-необходимото за два дни, стигна до летището и плати фантастична цена, за да му намерят място в самолета за Джаксънвил, излитащ след час.

Трябваше да говори с Касандра Малори.

Докато шофираше към летище „Дълес“, телефонът му иззвъня. Беше лингвистът Фил от Джорджтаунския университет.

— Намерих колежка, която познава езика „йи“. Ако ми изпратиш образец на това, за което говориш, ще я помоля да го погледне.

— Ще ти го пратя по електронната поща — каза Шон.

Когато стигна на летището, изпрати образеца. Запъти се към самолета с надеждата, че буквите по ръцете на мъртвата ще доведат до нещо. Колкото повече мислеше обаче, толкова по-невъзможно му се струваше. Както беше изтъкнала Мишел, и то с право, това бяха букви на латиница, а не китайски йероглифи.

Когато петдесетместният турбореактивен самолет се издигна в нощното небе, Шон се надяваше, че не го отнася в посока, противоположна на тази, в която би трябвало да се движи, за да открие Уила.

С всеки изминал ден ставаше все по-вероятно вместо нея да открият трупа й.

Джейн Кокс погледна през прозореца на всекидневната на първото семейство. Пенсилвания Авеню 1600 беше в центъра на столицата. Въпреки това за онези, които го наричаха свой дом, то беше все едно в различна слънчева система. Единствените хора на Земята, които можеха напълно да разберат живота на Джейн, бяха четирийсет и няколкото семейства, живели в тази къща, след като бяха обвързали живота си с президентския пост. А дори и за повечето от тях нямаше да е съвсем понятен — времената се бяха променили. Никога преди не бяха следили толкова внимателно всеки свой жест, дума и действие.