Дейвид Балдачи - Първото семейство

В караваната имаше още двама индианци. Единият спеше на изтърбушено канапе, което нямаше крака и пружини, така че тялото му почти опираше пода. Силното му хъркане подсказваше, че това не го смущава ни най-малко. Другият гледаше стария телевизор с трийсет и пет сантиметров екран, който Куори беше подарил на Фред преди години.

Отвориха бутилка „Джим Бийм“, запалиха по цигара и започнаха да разговарят, а Гейбриъл се заигра със стария помияр, който Фред беше наследил заедно с караваната, докато отпиваше от бутилката кока–кола, която му даде Фред.

Когато от време на време Куори чуеше дума на езика коасати, Гейбриъл веднага я превеждаше. Всеки път щом го направеше, старият Фред се смееше и предлагаше на Гейбриъл глътка бърбън за награда.

И всеки път Куори вдигаше ръка.

— Когато порасне голям, може да пие, макар и да не го съветвам. В края на краищата повече вреди, отколкото носи полза.

— Но ти пиеш, мистър Сам — отбеляза Гейбриъл. — И то много.

— Недей да гледаш мен, момче. Цели се по-високо.

По-късно отидоха да посетят Типи. Куори накара Гейбриъл да й чете от „Гордост и предразсъдъци“.

— Малко отегчително — отбеляза момчето, след като свърши доста дългия откъс.

Куори взе книгата от него и я мушна в задния джоб.

— Тя не мисли така.

Гейбриъл погледна към Типи.

— Не си ми казвал какво се е случило с нея, мистър Сам.

— Не съм.

Шон отново разговаря с Дейвид Хилал, когото откри на паркинга пред фирмата, докато се готвеше да потегли към къщи. Съдружникът на Тък в началото нямаше какво да добави след казаното първия път, но отговаряше търпеливо на всички въпроси, облегнат на колата си, докато пишеше съобщения на своето блекбъри.

Когато обаче Шон спомена откупуването, тонът му се промени. Мушна апарата в джоба си, скръсти ръце и се намръщи.

— И с какво точно се предполага, че съм щял да изкупя дела му? Вложих всичките си пари в тази фирма. Затънал съм в дългове. В момента не мога да взема заем да си купя дори кола.

— Той ми каза, че си направил ниска оферта.

— Да, наистина говорихме за нещо подобно, само че беше наопаки.

— Той искаше да изкупи твоя дял?

— Точно така. И с ниска оферта.

Добре. Кой от двамата казва истината?

— Защо ти е да се измъкваш от фирмата преди сключването на договора за голямата поръчка? Според Тък той ще добави милиони долари към цената й.

— Така е. Ако го спечелим обаче. Не е никак сигурно. Имаме наша собствена технология, която според мен е най-добрата в момента. Тя е причината основният изпълнител да ни иска за подизпълнители. Изправени сме обаче срещу големи играчи с техни собствени продукти, които са много близки като цена и надеждност до нашите. Освен всичко друго играта на печелене на държавни поръчки не се води на равен терен. Големите заобикалят правилата, хвърлят пари наляво и надясно. И тъй като са в облагодетелствана позиция, успяват да купят и най-големите експерти, а за дребните играчи остават трохите. Не искам да се измъквам, но парите ми свършват. И ако не спечелим поръчката, фирмата ще струва доста по-малко, отколкото ми предложи той. В момента може да сме в облагодетелствана позиция, но фактът, че братът на първата дама чука Касандра, не помага с нищо. Ако това излезе наяве, ще имаме сериозни проблеми.

— Той отрече да има връзка с Касандра.

— Така ли? Попитай го тогава къде е отседнал, когато беше там. Сигурен съм, че ще намери някакво удобно обяснение.

— Преди ми каза, че Тък не би убил жена си, но сега излиза, че не си във възторг от съдружника си.

— Не съм.

— Преди не спомена подобно нещо.

— Не съм ли?

— Имам добра памет.

— Добре. Нямам навика да се оплаквам от съдружника си пред хора, които не познавам. Трудно е обаче да ти спестя истината.

— Защо?

— Нека кажем, че се е отнесъл с мен некоректно.

— Можеш ли да дадеш пример?

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа?

— Защо не?

Хилал извърна лице за момент, после пак се обърна към Шон.

— Всъщност е доста неловко.

— В моята работа дискретността е всичко.

Хилал извади дъвка, започна да дъвче и да говори бързо, сякаш си изливаше гнева върху дъвката и тя му даваше енергията, която му беше нужна, за да признае всичко.

— Миналата година, на коледното парти… Бяхме спечелили малка поръчка. Не беше кой знае какво, но все пак си устроихме празненство, за да поддържаме духа. Алкохол, оркестър, екзотичен бюфет, зала в „Риц Карлтън“. Похарчихме доста, но си беше в реда на нещата.