Дейвид Балдачи - Първото семейство

— Сега Сикрет Сървис поема охраната и на роднините на първото семейство — каза тя.

— Умен ход — кимна Шон.

— Ахилесовата пета най-накрая се показа — добави Джейн тихо.

Шон каза:

— ФБР пое разследването. Не мисля, че ние бихме могли да направим нещо, което те не могат.

— Организирах парти за рождения ден на Уила в Кемп Дейвид. Пам беше там, приятелите на Уила, брат й и сестра й. Беше един много специален ден за едно много специално момиче…

— Такава е — съгласи се Шон.

— Кой би си помислил, че в деня на прекрасното празненство може да… да се случи този ужас? — Тя погледна Шон и добави: — Искам да намерите Уила. И хората, отговорни за това.

Шон преглътна нервно.

— Говорим за федерално разследване. Не можем да се намесваме в него. Ще ни смачкат.

— Шон, веднъж ми помогна и никога няма да го забравя. Знам, че нямам право да го искам от теб, но ето… отново ми е нужна помощта ти.

— А ФБР?

Тя махна с ръка пренебрежително.

— Сигурна съм, че са много добри. Но не се съмнявам, че заради роднинската ми връзка с Уила всичко това много бързо ще се превърне в политически боксов мач.

— Как изобщо е възможно да се политизира отвличането на дете и убийството на майка му? — попита Мишел.

Джейн я погледна с усмивка, която много приличаше на снизходителна.

— В момента тече предизборна кампания. Специалитетът на този град е превръщането на аполитичното в политическо, Мишел. Низостта, до която могат да стигнат някои хора, няма граници.

— Мислиш, че случилото се би могло да повлияе върху разследването на ФБР? — попита Шон.

— Не ми се ще да рискувам и накрая отговорът на този въпрос да е положителен. Искам хора, чиято единствена цел е да открият истината, без да гледат да очернят някого, без медиен шум. Това означава, че искам вас.

— Имате ли някаква представа кой би могъл да направи подобно нещо, мисис Кокс? — попита Мишел.

— Не, никаква.

— А обикновените заподозрени? — намеси се Шон. — Терористична група? Тъй като първото семейство е добре охранявано, нанасят удар по по-лесна мишена?

— Ако е така — каза Мишел, — скоро би трябвало да се обадят и да поемат отговорност. Да изложат някакви искания.

— Възможно е — съгласи се Шон. — Какво мисли президентът?

— Тревожи се не по-малко от мен.

— Имах предвид дали не подозира кой може да го е направил.

— Мисля, че не.

— Той знае ли за срещата с нас? — попита Шон.

— Не виждам причина да му казвам, поне засега.

— Моите уважения, госпожо, но охраната ви от Сикрет Сървис знае — отбеляза Мишел.

— Мисля, че мога да се доверя на дискретността им.

Мишел и Шон се спогледаха. Нямаше агент на Сикрет Сървис, който преднамерено би скрил каквото и да било от президента. Това би означавало сам да сложи край на кариерата си.

— Добре — кимна Шон. — Ако се заемем с това обаче, участието ни рано или късно ще стане известно.

— Ако стане — намеси се Мишел, — можем да кажем, че го правим, защото Шон е приятел на семейството и защото сме били там, когато се е случило. Всъщност се опитаха да ме убият. Можем да се придържаме към тази версия.

Шон кимна и погледна Джейн.

— Разбира се, че можем да играем по този начин.

— Добре.

— Ще трябва да разговаряме с Тък, Джон и Колийн.

— Мога да го уредя. Тък е още в болницата. Децата са при сестрата на Пам в Бетезда.

— Ще ни е нужен и достъп до местопрестъплението.

Мишел отбеляза:

— ФБР е прибрало всички веществени доказателства. Ако наистина искаме да стигнем донякъде, ще трябва да огледаме и тях.

— Ще видя какво мога да направя. В края на краищата се отнася до моето семейство.

— Добре — каза Шон бавно и се вгледа в нея внимателно.

— Значи, ще се заемете? — Джейн сложи длан върху ръката му.

Той погледна към Мишел, която кимна едва забележимо.

— Ще се заемем.

Излязоха от църквата. Лимузината, с която бяха дошли, не ги чакаше.

— Връщането не влиза в сметките, предполагам — промърмори Мишел.

Тръгнаха напряко през Лафайет Парк. След малко Шон каза:

— Внимавай! Ето ги, идват.

Двамата мъже крачеха с целенасочена решителност. Единият беше Киселата физиономия, агентът на ФБР. Шон и Мишел знаеха много добре кой е другият. Беше от шефовете на Сикрет Сървис, казваше се Арън Бетак. Отличната му кариера бързо го беше изстреляла на върха и Шон забеляза, че в момента походката му е доста наперена.

Препречиха им пътя.

Шон се престори на изненадан.

— Какво, да не би и вие да се разхождате? — попита той. — Полезно е за мисълта.