Дейвид Балдачи - Шестият

— А ако някой реши да използва вакуумни възглавнички? — попита Мишел, оглеждайки стоманеното съоръжение.

— Няма начин. То се върти, на принципа на онези въртележки в клетката на хамстерите. По тази причина вакуумните възглавнички не вършат работа. Падаш на задника си и толкова. Освен това цилиндърът положително е оборудван със сензори за движение.

Провериха колата им със системата АВИАН, създадена специално за преглед и анализ на превозни средства. Използваха се свръхчувствителни сеизмични сензори, които са в състояние да уловят дори вълните, предизвикани от сърдечна дейност. Модерният алгоритъм за анализ на сигналите установи за по-малко от три секунди, че във форда няма друго живо същество, освен пътниците в купето. След това беше извършена проверка със специално устройство, чувствително към експлозиви и наркотици, включително и на пътниците в колата. Последваха старомодният ръчен обиск, разпит за целта на появата им и проверка в списъка на посетителите. Мишел инстинктивно отвори уста да даде обяснения за личното си оръжие, но навреме се сети, че пистолетът й беше останал в полицията. След всичките описани процедури им позволиха да продължат пътя си по тясна пътека между високите огради. Мишел внимателно оглеждаше загражденията.

— Наблюдателни постове на всеки трийсет метра с по двама въоръжени охранители — констатира тя, присвивайки клепачи срещу слънцето. — Единият носи автомат „Калашников“ с удължен пълнител, а другият — дългобойна пушка снайпер с инфрачервен оптичен мерник. Обзалагам се, че всеки пост е оборудван с допълнителни телевизионни камери, които са свързани с дигитални рекордери, съдържащи терабайти записи на данни. Плюс система от многофункционални детектори за микровълново и инфрачервено наблюдение на охраняваната зона, биометрични четци, сигурна високотехнологична Ай Ти мрежа, многостепенни непрекъснати вериги и мощни генератори за независимо захранване с електрически ток.

— Стига с тези описания! — намръщено я прекъсна Шон. — При наличието на такова оборудване никак няма да е чудно, ако се окаже, че не само ни наблюдават, но и ни подслушват.

Тя вдигна поглед към трите реда вътрешни заграждения, зад които се издигаше двуетажният бетонен правоъгълник на окованата в стоманени решетки сграда, в която бяха затворени най-лудите психопати на Америка. Всяко от загражденията се издигаше на височина шест метра и завършваше с няколко реда бодлива тел. Последните два метра бяха извити навътре под ъгъл от четирийсет и пет градуса, невъзможни за преодоляване. Върху средната част блестяха оголени кабели, по които течеше ток с високо напрежение — според изричното предупреждение на табелата, окачена над тях. Пространството между загражденията приличаше на минно поле от остри като бръснач жици и големи, заровени в земята метални „таралежи“. На слънчевата светлина проблясваха десетки тънки като паяжини кабели, които несъмнено задействаха скрити капани. През нощта със сигурност щяха да останат невидими. Евентуалният беглец би се нарязал до смърт на всички тези препятствия още преди да стигне средното заграждение, а ако случайно успееше да се добере до там, за награда щеше да бъде изпържен от високото напрежение. Разбира се, ако преди това не бъдеше умъртвен от пазачите с прецизно насочени изстрели в главата и сърцето.

— По тези огради тече ток с нисък ампераж и напрежение от пет хиляди волта — отбеляза на глас Мишел. — Обзалагам се, че под тях има бетонен постамент, който изключва прокопаването на тунел. — Замълча за момент, после добави: — Но въпреки това има нещо странно…

— Какво?

— Електрическото заграждение има за цел спестяването на разходите за жива сила. Във всички изправителни заведения по света това означава по-малко охранители в наблюдателните постове. Но тук всеки един от тях е обслужван не от един, а от двама стрелци.

— Може би наистина не искат никакви рискове.

— За мен това си е престараване.

— Какво друго очакваш? Типично разхищение на парите на данъкоплатците.

— Е, поне се грижат за екологията — отбеляза тя и посочи многобройните панели на покрива, подредени така, че да поемат максимално количество слънчева светлина.

Преодоляха още три проверки, всяка от които електронна и ръчна. Накрая Мишел вече беше сигурна, че въоръжените пазачи имат далеч по-пълна представа за всяка извивка на тялото й, отколкото самата тя. Масивният портал на самата сграда се задвижваше от мощна хидравлика. На външен вид приличаше на врата към противоатомно скривалище.