Дейвид Балдачи - Шестият

Беше висок почти два метра, изключително слаб. Приличаше на гигантски молив за рисуване. На дългата му шия мърдаше адамова ябълка с размерите на топка за голф. Тъмната коса, дълга и къдрава, се спускаше от двете страни на слабо лице, което не бе непривлекателно. Зад очилата тъмнееха две черни точки, наподобяващи издълбаната двойка на кокалено зарче. Шон обърна внимание на издължените пръсти и гъстите косми, които стърчаха от ушите му. Лицето на мъжа беше гладко избръснато.

Ръцете и краката му бяха оковани във вериги, които го принудиха да се приближи със ситни стъпки към стола зад стъклото. Надзирателят, който го придружаваше, сръчно заключи веригите в куките на пода. Движенията на затворника бяха ограничени в рамките на двайсетина сантиметра. През вратата влязоха още двама пазачи, които застанаха от двете му страни. Едри мъжаги с безизразни лица. Сякаш бяха издялани от камък, специално, за да охраняват други хора. Въоръжението им се изчерпваше с телескопични метални палки, които се разгъваха до метър и двайсет и можеха да нанасят съкрушителни удари. Други двама останаха пред вратата, въоръжени с пушки-помпи, към които бяха прикачени електрошокови заряди, способни да повалят на земята защитник от Националната футболна лига, при това за доста дълъг отрязък от време.

Шон и Мишел насочиха вниманието си към Едгар Рой зад блиндираната преграда. Дългите му крака стърчаха напред, а подметките на затворническите му платнени обувки опираха в стъклото.

— Окей — кимна Шон и извърна глава към пазачите. — А сега ни оставете насаме с клиента ни.

Никой от четиримата не помръдна. Все едно че бяха каменни статуи.

— Аз съм негов адвокат, момчета — поясни Шон. — Искам да поговоря с него без свидетели.

Никакво движение. Очевидно четиримата бяха не само окаменели, но и глухи.

— Кой е началникът тук? — облиза устни Шон, обръщайки се към единия от онези с пушките.

Мъжът дори не го погледна.

Шон отново насочи вниманието си към Рой. Сякаш беше умрял. Гърдите му не се повдигаха и отпускаха в такт с дишането. Очите му не примигваха. Гледаше право пред себе си, но явно не виждаше нищо.

— Още ли се забавлявате?

Обърнаха се. Агент Мърдок се взираше насмешливо в тях.

— За начало ще те помоля да разкараш тези горили от стаята — рече Шон с леко повишен тон. — Те изобщо не се вписват в обстановката, в която трябва да протече срещата между адвокат и клиент.

— Снощи май беше само частен детектив, а днес вече си адвокат, а?

— Вече показах документите си на мис Дюкс.

— А ти лично ни позволи да се видим с клиента си — добави Мишел.

— Така е.

— В такъв случай нека се видим с него, но според закона — рече Шон.

Мърдок се усмихна и кимна на пазачите.

— Чакайте пред вратата, господа. Знаете как да реагирате в случай, че чуете нещо необичайно.

— Този човек е прикован към пода, а освен това ни разделя стъкло с дебелина десет сантиметра — обади се Мишел. — Не съм убедена, че изобщо може да направи нещо.

— Нямах предвид само затворника — хладно уточни Мърдок.

После вратата се затръшна зад тях и двамата най-после останаха насаме с клиента си.

— Мистър Рой, аз съм Шон Кинг, а това е партньорката ми Мишел Максуел — приведе се напред Шон. — Работим заедно с Тед Бърджин, който вече е разговарял с вас.

Рой не отговори. Продължаваше да стои абсолютно неподвижен, без да примигва. И сякаш без да диша.

Шон се облегна назад, отвори куфарчето си и надникна вътре. От съдържанието му липсваха всички писалки, кламери и други остри предмети, които можеха да се превърнат в оръжие. Бяха останали само купчина листове, които по негово лично мнение също можеха да бъдат използвани за нанасяне на порезни рани.

— Тед Бърджин ни каза, че е подготвял защитата ви — добави той. — Обясни ли ви в какво точно ще се състои тя?

Мълчание. Рой изобщо не реагира.

— Мисля, че само си губим времето — обади се Мишел. — Мърдок със сигурност си умира от смях зад онази стоманена врата.

— Наистина трябва да обсъдим някои неща, мистър Рой.

— Заключили са го тук, защото не е годен за съдебен процес, Шон — каза Мишел. — Не знам в какво състояние са го докарали, но не мисля, че се е подобрил. По всичко личи, че ще остане в „Кътърс Рок“ до края на дните си.

Шон остави документите и вдигна глава.

— Знаете ли, че Тед Бърджин е убит, мистър Рой?

Въпросът беше зададен директно, на висок глас, с очевидното намерение да предизвика някаква реакция.