Дейвид Балдачи - Шестият

— И този го знам — кимна полковникът. — Близо до Истпорт, но не е толкова хубав, колкото „Мартас“.

— Май добре познавате района — подхвърли Мишел.

— Ами познавам го — равнодушно отвърна полковникът и извърна очи към колата. — Работата е там, че ако Бърджин действително е пътувал от Истпорт, колата му би трябвало да е обърната в обратна посока. Вие идвате от югозапад, а Истпорт се намира на североизток. Да не говорим, че изобщо не би стигнал до тук, защото отбивката за „Мартас“ е осем километра по-нагоре.

Шон огледа колата, обърна се към полковника и промълви:

— Не знам какво да ви кажа. Така го открихме. Колата му беше в нашата посока.

— Сложна работа — промърмори полицейският шеф.

Скърцането на спирачки зад гърба на Шон го накара да се обърне. Точно навреме, за да види как четирима с якета на ФБР изскачат от черен ескалейд. Федералната кавалерия от Бостън вече беше тук.

Играта загрубява, помисли си той.

Името на старши агента беше Брандън Мърдок. Висок приблизително колкото Мишел — близо метър и осемдесет, слаб като вейка, но с изненадващо здраво ръкостискане. Под гъстата, но подстригана по устав коса тъмнееха рунтави вежди с размерите на гъсеници. Имаше плътен глас, поведението му беше сдържано и компетентно. Първо изслуша краткия доклад на лейтенанта, а после размени няколко думи насаме с полковник Мейхю, който беше най-високопоставеният полицейски служител на щата Мейн, присъстващ на местопрестъплението. След кратък оглед на трупа обърна гръб на колата и се насочи към двамата детективи.

— Шон Кинг и Мишел Максуел — констатира с равен глас той.

— Чували ли сте за нас? — попита с лека изненада Мишел.

— Слуховете от Вашингтон достигат и на север.

— Наистина ли? — изгледа го Шон.

— Специален агент Чък Уотърс ми е приятел от Академията. Още поддържаме контакт.

— Свестен човек — рече Шон.

— Наистина е такъв — кимна Мърдок и погледна към колата.

Край на общите приказки.

— Какво можете да ми кажете?

— Убит е от упор с малокалибрен куршум в главата — отвърна Шон. — Тук е като официален адвокат на Едгар Рой. Може би това не е харесало на някого.

— А може би е нещастно стечение на обстоятелствата — добави Мърдок.

— Липсват ли пари и ценности? — попита Мишел.

— Май всичко е тук — отговори лейтенантът. — Портфейл, часовник, мобилен телефон.

— В такъв случай едва ли е нещастно стечение на обстоятелствата.

— По всяка вероятност е познавал нападателя си — добави Шон.

— Защо мислите така? — бързо попита Мърдок.

— Стъклото на вратата откъм шофьора.

— Какво за него?

— Ще разрешите ли? — попита Шон и махна по посока на колата.

Всички се струпаха около буика.

Шон посочи прозореца, а после се извърна към трупа.

— Входна рана, предизвикала обилен кръвоизлив. Изходна липсва, което означава, че всичката кръв е изтекла от лицето му. Би трябвало да бликне като фонтан. Върху волана, върху самия Бърджин, по арматурното табло, седалката и челното стъкло. Дори аз се изцапах малко, когато отворих страничната врата и тялото увисна на колана. — Пръстът му се насочи към стъклото. — Но тук няма дори капчица.

— Защото стъклото е било свалено преди изстрела — добави Мишел.

Мърдок кимна.

— А после е било вдигнато от убиеца. Очевидно Бърджин не е бил в състояние да го направи. Въпросът е защо.

— Не се знае. Било е тъмно. Може би не е забелязал, че стъклото е чисто. В противен случай би го изцапал с кръв, за да ни заблуди. Което не би му помогнало кой знае колко, защото съвременната криминалистика разполага с достатъчно средства за изследване на пръските кръв. Може би включването на аварийните светлини също е негова работа. За да изглежда така, че колата на Бърджин се е повредила и просто е спряла. Но кой би отбил на банкета в този час на нощта, като на всичкото отгоре сваля и страничното си стъкло? Според мен това е доста показателно.

— Имате право — кимна Мърдок. — Добро наблюдение.

Погледът на Шон се спря на групичката ченгета.

— Може би има и друго обяснение — подхвърли той. — Може би го е спрял човек в униформа.

В очите на щатските полицаи се появи неприязън.

— Мога да ви уверя, че той не е бил от моите хора — с достойнство отвърна Мейхю.

— А аз съм единственият дежурен в района през тази нощ — добави местният полицай.

— Не обвинявам никого — рече с въздишка Шон.

— Той е прав — обади се Мърдок. — Наистина е възможно да е бил спрян от човек в униформа.