Алън Фолсъм - Денят след утре

Не! Хич недей да си мислиш за това. Миналия път емоциите едва не те провалиха. Освен това ако го убиеш така, никога няма да узнаеш отговора, а той е по-важен дори от убийството. Затова се стегни, спазвай плана и всичко ще бъде наред.

Първата доза сукцинилхолин има най-силен ефект, дробовете му ще пламнат от недостиг на кислород, защото ще загуби контрол над дихателните мускули. Ще се задушава — безпомощен и изплашен както никога през живота си. Би ти казал всичко, но не ще може да говори.

После малко по малко ефектът ще отслабне и той ще започне да диша. Ще се усмихне с облекчение и ще реши, че те е надхитрил. Но внезапно ще разбере, че се готвиш да му инжектираш втора доза. Много по-силна, така ще му кажеш. И той вече не ще е в състояние да мисли за друго, освен за тази втора доза и за ужаса да преживее всичко отново, само че по-зле, много по-зле, ако изобщо е възможно подобно нещо. Тогава ще отговори на твоя въпрос, Пол. Тогава ще ти каже всичко, което искаш да знаеш.

Озбърн сведе очи към пръстите си около волана и видя, че кокалчетата са побелели от стискане. Имаше чувството, че още малко и воланът ще се разпадне в ръцете му. Дълбоко пое дъх и опита да се отпусне. Импулсът за действие постепенно отмина.

Светна зелено и Канарак пресече улицата. Предполагаше, че трябва да го следят — или американецът, или полицията, макар че не вярваше вече да са се добрали до него. Така или иначе, не биваше да върши нищо извън нормалните навици, трупани пет пъти седмично, по петдесет седмици през всяка от десетте изминали години. Да напусне пекарната в пет, да спре за малко в някое попътно заведение, после да се прибере с метрото.

Малко преди следващата пресечка беше кафене „Льо боа“. Канарак продължи натам с равномерна, спокойна крачка; всеки наблюдател би го сметнал за обикновен работник, който се прибира след дълъг и тежък ден. Като заобиколи някаква млада жена с кученце, той бутна масивната стъклена врата и влезе в кафенето.

Просторната зала откъм улицата беше шумна и задимена от множеството, дошло да се разтовари след работа. Канарак се озърна за маса край витрината, където да го виждат от тротоара, но всички места бяха заети. Неохотно се настани на табуретка пред бара. Поръча еспресо с перно и се озърна към входа. Ако влезеше цивилен полицай, щеше да го познае веднага по стойката и по начина да се оглежда наоколо. Цивилни или униформени, шефове или подчинени, всички ченгета на света носеха черни обувки и бели чорапи.

С американеца беше по-сложно. Онова нападение бе толкова внезапно, че Канарак почти не забеляза лицето му. А когато онзи го догони в метрото, наоколо гъмжеше от народ и не му беше до наблюдения. Помнеше само, че нападателят беше висок над метър и осемдесет, тъмнокос и много силен.

Кафето се появи на плота пред него, но за момент Канарак го остави недокоснато. После взе чашката, отпи малка глътка и усети как надолу по гърлото му плъзва топлата смес от кафе и алкохол. Спомни си как пръстите на Озбърн обхванаха шията му, как свирепо се впиваха и го душаха. Точно това не разбираше. Ако Озбърн бе решил да го убие, защо трябваше да го прави по този начин? Нож или пистолет — да, естествено. Но с голи ръце на оживено място… Пълна безсмислица.

И Жан Пакар не бе успял да го обясни.

Не беше трудно да открие адреса на детектива, макар че телефонният му номер липсваше в указателя. Говорейки развълнувано, с подчертан американски акцент, Канарак позвъни в нюйоркската централа на „Колб интернешънъл“ малко преди края на работното време. Каза, че се обажда от колата си, близо до Форт Уейн, Индиана и трябвало на всяка цена да се свърже с доведения си брат Жан Пакар, служител на „Колб“, от когото нямал вести откакто се бил преселил в Париж. Престарялата майка на Пакар била на смъртно легло в болницата на Форт Уейн и лекарите не вярвали да доживее до сутринта. Има ли начин да го открие на домашния адрес?

По това време на годината часовата разлика между Париж и Ню Йорк беше пет часа. Шест вечерта в Ню Йорк означаваше единайсет в Париж, местният клон на „Колб“ беше затворен. Дежурният в Ню Йорк се консултира с началството. Нещастен случай в семейството. Парижкият клон не работи. Как да постъпи? Началството, както всички останали, бързаше да се прибира. След кратко колебание шефът набра кода за достъп до международната компютърна мрежа и разреши телефонният номер на Жан Пакар да бъде предаден на брат му от Индиана.

Братовчедът на Анес Демблон работеше в архивите на противопожарната служба. Телефонният номер се превърна в адрес без никакви затруднения.