Алън Фолсъм - Денят след утре

Здесь есть возможность читать онлайн «Алън Фолсъм - Денят след утре» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1994, ISBN: 1994, Издательство: Обсидиан, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Денят след утре: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Денят след утре»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В Париж един американски хирург разпознава убиеца на своя баща, прободен с нож преди 28 години. В Лондон известен калифорнийски полицай, повикан от Интерпол, разследва серия от загадъчни убийства. В Женева млада лекарка се влюбва в мъж, който ще промени живота й завинаги. В Ню Мексико невзрачна рехабилитаторка е наета да придружава до Швейцария мистериозен пациент. В Германия сто елитни индустриалци се подготвят да честват велико събитие. Една конспирация, която може да промени бъдещето на света.

Денят след утре — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Денят след утре», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Те не помръдваха.

Ако се намираше в Ню Йорк или Лос Анджелис, би могъл да изкрещи, че онзи човек е убиец и трябва да повикат полиция. Ала сега беше в Париж и езиковите му познания стигаха само колкото да си поръча кафе. Лишен от възможността да обясни, той стори единственото, което му оставаше. Втурна се напред. Първият келнер опита да го сграбчи. Но Озбърн беше с петнайсет сантиметра по-висок, с десет килограма по-тежък и тичаше с приведена глава като през футболно меле. Извивайки рамо, той блъсна противника в гърдите, отхвърли го върху другите и тримата шумно се сгромолясаха близо до служебната маса между изхода и вратата за кухнята. Останаха да лежат там като в някаква стара комедия, безпомощно приковани един върху друг, а Озбърн изхвръкна от заведението и се озова на улицата.

Навън бе дъждовно и мрачно. В този вечерен час тротоарите бяха задръстени от забързани тълпи. С разтуптяно сърце Озбърн се провираше между хората, без да откъсва нито за миг поглед от улицата пред себе си. Човекът бе тръгнал нататък, защо не го виждаше, по дяволите? Щеше да го загуби, знаеше си. И сетне изведнъж го видя на половин пресечка пред себе си да крачи към Сена по рю дьо Фурси.

Озбърн ускори ход. Кръвта му още кипеше, но избликът на насилие бе дал отдушник за част от убийствената ярост и сега разумът започваше да надделява. Баща му беше убит в Съединените Щати, където нямаше давност за подобно престъпление. Но дали същото се отнасяше и за Франция? Имаха ли двете страни договор за екстрадиране на престъпниците? И ако човекът се окажеше французин, щеше ли френското правителство да изпрати свой гражданин пред американски съд по обвинение в убийство?

В далечината непознатият се озърна. Озбърн веднага отскочи назад сред тълпата от пешеходци. Нека онзи да си помисли, че е успял да избяга, нека да се успокои и да загуби бдителност. А после, когато най-малко очаква, Озбърн щеше да го сграбчи в някое закътано местенце.

Светофарите примигаха и движението спря. Озбърн стоеше зад някаква жена с чадър само на четири-пет метра от своя човек. Отново зърна ясно лицето му. Нямаше никакво съмнение. Цели двайсет и пет години бе сънувал това лице. Можеше да го нарисува и посред нощ. Застанал неподвижно на тротоара, той усети как яростта отново се надига в гърдите му.

Светна зелено и непознатият изтича през улицата, изпреварвайки другите пешеходци. Когато пресече, той се озърна, не забеляза нищо и продължи напред. Намираха се на Понт Мари, водещ към остров Сен Луи. Отдясно се извисяваше Нотр Дам. След няколко минути щяха да прекосят Сена и да се озоват на Левия бряг.

Засега Озбърн беше в по-изгодна позиция. Той се загледа напред, търсейки някоя тясна пресечка, където да дръпне противника далече от хорските погледи. Нямаше да е лесно. Ако се разбързаше, рискуваше да привлече вниманието на околните. Но все пак трябваше да действа незабавно, иначе рискуваше да изпусне човека, ако онзи ненадейно свърнеше настрани или спреше такси.

Дъждът се засили и вече не се виждаше почти нищо освен жълтеникавите отблясъци от фаровете на парижките автомобили. Човекът пред Озбърн зави по булевард Сен Жермен и внезапно мина на отсрещния тротоар. Накъде се бе запътил, по дяволите? И изведнъж Озбърн разбра. Метрото. Ако врагът се добереше дотам, тълпата щеше да го погълне за миг. Разблъсквайки безогледно хората, Озбърн се втурна напред и прекоси улицата, без да обръща внимание на колите. Звукът на клаксони накара непознатия да се обърне. За момент той застина на място, после побягна. Озбърн разбра, че е забелязан — човекът вече знаеше за преследването.

Прескачайки по няколко стъпала наведнъж, Озбърн се спусна в метрото. Видя, че непознатият вече взима билет от автоматичната каса. После се отправя през навалицата към турникетите.

Човекът се озърна и забеляза Озбърн да тича към него откъм стълбището. Протегна ръка напред и пъхна билета в процепа на контролния автомат. Турникетът се завъртя и непознатият мина отвъд. Свърна надясно и изчезна зад ъгъла.

Вече нямаше време за билет. Озбърн блъсна с лакът някаква млада жена, прескочи турникетите, заобиколи един висок негър и се втурна към релсите.

Влакът бе на перона. Озбърн видя непознатия да се качва. Внезапно вратите се затвориха и влакът потегли. Озбърн изтича още няколко крачки напред, после спря, задъхан и изтощен. Пред него имаше само лъскави релси и пуст тунел. Човекът бе изчезнал.

2.

Мишел Канарак го погледна през масата, после протегна ръка. Очите й блестяха от обич и нежност. Анри Канарак положи ръка върху нейната и отвърна на погледа. Днес беше петдесет и вторият му рожден ден; тя бе едва на трийсет и четири. Бяха женени вече почти осем години, а днес тя му бе казала, че чака първото им дете.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Денят след утре»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Денят след утре» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Денят след утре»

Обсуждение, отзывы о книге «Денят след утре» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x