Пол Зюсман - Скритият оазис

— Не знаем със сигурност, че е убита, Фрея. Не бива прибързано да…

— Сигурна съм — настоя тя. — Нали ги видях? Видях какво направиха с онзи старец. Те са убили сестра ми, те са й поставили инжекцията. И искам да знам защо.

Той вдигна глава и я погледна в очите. Като че ли се канеше да каже нещо, но отново се отказа и само кимна вяло.

— Добре, вярвам ти. Някой е убил Алекс.

Останаха загледани един в друг за миг, после той продължи да оглежда предметите. Остави фотоапарата и лентата на бюрото и отвори компаса, нагласи скъсаната медна жичка.

— Разкажи ми отново за останалите неща от торбата — подкани я. — За картата и глинения обелиск.

Тя ги описа — мистериозните символи върху обелиска, разстоянията и компасните данни за местоположението, нанесени на картата. През цялото време Флин въртеше в ръце компаса и като че ли я слушаше само с половин ухо, макар че както и преди ръцете му едва забележимо потрепваха, а блесналият му поглед издаваше повече интерес — дори вълнение, — отколкото можеше да се съди по равнодушния му външен вид.

— Според мен този Руди Шмит се е опитал да стигне пеш от Гилф Кебир до Дакла. — Фрея се загледа в англичанина в опит да разбере какво мисли, дали изобщо я възприема сериозно. — Знам, че Алекс е работила в Гилф Кебир, тя споменава за това в писмата си. Има някаква връзка между двамата. Не знам каква точно, но определено има връзка и тя е довела до убийството й.

Приведе се и взе фотоапарата и кутийката с лентата.

— Мисля, че отговорите са тук. Затова бандата от оазиса ги търсеше. От тях ще разберем какво става. Трябва да проявим снимките.

Флин мълчеше и продължаваше да върти компаса в ръце. После, сякаш взел решение, го пусна в раницата на Фрея и се изправи.

— Първо трябва да ти намерим безопасно място. — Погледна я в очите. — Ще те заведа в американското посолство.

— След като проявим филмите.

— Не, сега. — Той тръсна глава. — Не знам какво става и кои са тия хора, но явно са опасни и колкото по-бързо се махнеш от улиците, толкова по-добре. Да тръгваме.

Протегна ръка да й помогне да стане, но тя не помръдна от мястото си.

— Иска ми се да знам какво има на филмите. Те са убили сестра ми и искам да разбера защо.

— Фрея, тия филми години наред са лежали насред Сахара. Шансът да се проявят успешно е едно към сто. Едно към хиляда.

— И все пак искам да опитаме — настоя тя. — Да направим първо това, а после да отидем в посолството.

— Не! — Гласът му изведнъж стана рязък и груб. — Филмите могат да почакат, Фрея. Искам да те отведа на безопасно място. Нямаш представа какво…

И спря насред изречението.

— За какво? — попита рязко тя. — За какво нямам представа?

Макар очите й да бяха червени от преумора, а лицето й — бледо и изпито, тя реагираше бързо и енергично. Погледът й се впи в очите на Флин.

— Та за какво нямам представа? — повтори тя настойчиво.

Той въздъхна раздразнено и прокара пръсти през косата си.

— Виж какво, Алекс ми беше много скъпа приятелка…

— А на мен ми е сестра.

— … и съм задължен пред паметта й да се погрижа за твоята безопасност.

— А аз съм задължена пред нея да открия защо са я убили.

Гласовете им бяха станали доста силни.

— Няма да ти разреша да се скиташ по Кайро — троснато отсече той. — Особено след като ти се е случило това. Тръгваме към посолството.

— След като проявим филмите.

— За бога, Фрея, нужна ти е закрила.

— Не се дръж така покровителствено!

— Изобщо не се държа покровителствено! Просто се опитвам да ти помогна.

Сега дойде нейният ред да се сопне.

— Не искам нито помощ, нито закрила. Искам да разбера какво има на тия филми и защо се опитаха да ме убият. Защо са убили Алекс.

— Не знаем дали…

— Напротив, знаем! Нали видях бандитите в къщата й, видях на какво са способни. Те са убили Алекс и ще разбера защо.

И скочи така рязко на крака, че преобърна стола. Набута фотоапарата и лентата в раницата, отвори вратата и тръгна към асансьорите. Флин я последва.

— Почакай, почакай де…

Тя не му обърна внимание. Натисна бутона за повикване.

— Фрея, просто трябва да ми повярваш — умолително започна Флин. — Аз живея в Египет, познавам подобни хора. С каквото и да си задължена на Алекс, не й дължиш собствената си смърт.

Дървените врати на асансьора шумно се отвориха, тя влезе в кабината и натисна бутона за партера, все така, без да му обръща внимание.

— Фрея, моля те, изслушай ме. Аз просто се опитвам да…