Лий Чайлд - Накарай ме

— Стой на място — нареди мъжът.

Първичната част от мозъка на Ричър реагира: „Ако разполага с оперативна поддръжка в Чикаго, трябва да провериш за подкрепление. Тук е по-лесно да си намериш хора, отколкото заглушител“.

Точно това беше причината да рискува да отиде чак до вратата. Искаше да погледне навън. Но в неясните сенки зад рамото на мъжа не помръдваше нищо. Не се виждаше силует на пристъпващ човек, не се чуваше дишане. Мъжът беше сам.

Ричър остана неподвижен.

— Върни се обратно вътре.

— Какво искаш? — обади се Чан от стаята.

„Няма да кажеш, че искаш да ни застреляш, нищо лично, просто бизнес, защото така ще предизвикаш реакция на последна отчаяна отбрана от наша страна.“

— Искам да поговорим — заяви мъжът.

— За какво?

— За това, което се случва в Мадърс Рест. Мисля, че мога да ви помогна.

„А освен това продаваш и един мост в Бруклин, нали? Не съм вчерашен.“ Ричър не помръдна от мястото си на прага на вратата, застанал леко под ъгъл, така че палецът на предния му крак беше на ръба между пода на коридора и пода на стаята, а мъжът беше на около един метър пред него, на половината разстояние до перилата на стълбищната площадка. Чан беше два метра зад него, все още някъде по средата на стаята.

— Ако искаш да ни помогнеш, защо имаш пистолет? — попита тя.

Мъжът не отговори.

Ричър не беше издържал изпита по шофиране, но беше издържал всички останали. Включително и този по невъоръжен бой. Това звучеше като полезна квалификация, но всъщност не беше така. Цялата идея на армията е да се работи с огнестрелни оръжия при минимален риск за нашия отбор. С други думи, да се застреля лошият от много голямо разстояние с карабина, а ако не стане, да се застреля от по-малко разстояние с пистолет.

Обучението по невъоръжен бой беше нещо допълнително, за което се бяха сетили в последния момент. В него се долавяше известна нотка на неудобство. Ръкопашният бой предполага, че армията се е провалила на етапа с огнестрелните оръжия. А най-лошото от всичко беше, че началниците не знаеха какво да напишат в наръчника. Нито една теория не беше валидна. Бойните изкуства не вършат никаква работа в истинския живот. Джудо и карате са безполезни, ако ги няма тръстиковите постелки, съдията и специалните пижами. Така че невъоръженият бой като цяло прилича на бой в бара. Всичко е позволено, стига да върши работа.

— Остави пистолета и ще говорим — каза Чан.

„Няма да го направи, защото така ще се откаже от единственото си предимство. Ще се озове лице в лице срещу един великан, което не му изглежда особено привлекателно, особено сега, когато великанът го фиксира с изцъкления поглед на психопат.“ Всичко е позволено, стига да върши работа.

Мъжът продължи да държи пистолета до бедрото си. Ричър се приведе няколко сантиметра към него.

„Иска да ме застреля в стаята, а не в коридора. Прекалено съм едър, за да ме мести.“

— Върни се вътре — каза мъжът.

Ричър не отговори.

„Прекалено съм едър, за да ме мести.“

И в този момент ситуацията се промени. Мъжът с пистолета вече не я контролираше. Вече не беше водещата фигура. Беше започнал да отстъпва под натиска. Сантиметър по сантиметър. Защото натискът беше безмилостен. Не и във физически смисъл. Върхът на заглушителя не помръдваше. Но в ума си мъжът с пистолета беше подложен на внезапно и необяснимо обръщане на силите. Изпита усещането, че психопатът го изгаря с някакви смъртоносни лъчи, които излизаха от очите му.

— Не се тревожи — успокои го Ричър. „Бой без правила. Всичко е в главата. Трябва да победиш, преди да започнеш да се биеш.“ — Да видим дали ще намерим начин да те измъкнем от тази бъркотия.

Стандартната му техника, доколкото можеше да се говори за такава — в смисъл на нещо, което върши работа, — като десничар, изправен срещу друг десничар, въоръжен с пистолет, беше да атакува леко напред, но предимно обратно на посоката на часовниковата стрелка. С яростно завъртане от кръста, като експлозия, така че дясното рамо да се завърти като камшик и да повлече със себе си десния лакът, дясната ръка и дясната длан. Дланта да се стовари с всичка сила от вътрешната страна на китката на лошия и след това да я изтласка, да я избута с всички сили, за да извади пистолета от орбита. След това да я сграбчи като клещи, докато другата ръка се изстреля нагоре към ръката с пистолета, лявата към дясната, като в някакъв танц, все едно ще се борят за пистолета. С тази разлика, че няма да се борят за пистолета, а за ръката с пистолета, така че да бъде избутана назад, все по-назад, докато клещите дърпат китката надолу, и в крайна сметка китката да се счупи, а пистолетът да падне от ръката.