Джеймс Чейс - Приятна вечер

Мануел отвърна:

— Благодаря ти, приятелю. Не след дълго ще бъдеш възнаграден! — и затвори. Обърна се и се усмихна на Фуентес. — Ако имаш търпение, всички проблеми се решават от само себе си — каза той. — Повече няма да имаме никакви спънки с Анита. Моят приятел от болницата ми каза, че Педро е умрял преди половин час.

Фуентес настръхна.

— Той е мъртъв? — Лицето му се оживи. — Страхотни новини! Си помисли той, докато Мануел го наблюдаваше. — Ако разбере, може да не ни пусне в президентския апартамент.

— Няма да разбере. Тя е вече в хотела и ни очаква. Когато се вмъкнем при нея, аз ще й кажа, че Педро е получил криза и е починал. Не би могла да му помогне по никакъв начин. Ние ще сме вътре, докато ченгетата я търсят и тя ще трябва да остане с нас. Дори ще й дам малко пари.

— Може да помисли, че лъжеш — изрече несигурно Фуентес. — Може да помисли, че Педро не е умрял и да стане опасна.

Мануел отиде до шкафа, извади малък транзистор и го сложи в джоба си.

— Не е необходимо точно аз да й го казвам. Ще го съобщят по новините. Аз и ти ще бъдем също толкова изненадани, колкото и тя. — Той сложи револвера и шепа патрони в другия си джоб. — Ако изпадне в истерия, само ще я халосам по главата. Късметът е на наша страна, приятелю мой. А сега да вървим в хотела.

Мануел тръгна пръв, след него Фуентес. Минаха по многолюдния кей, за да стигнат до колата на Мануел.

Като запали колата, Мануел потупа Фуентес по рамото.

— Всичко върви добре — каза той. — Скоро, приятелю, ние ще сме богати.

Докато Мануел изкарваше колата от кея, Фуентес опипа пистолета си.

В двайсет и един и трийсет Лепски, заедно с Макс Джакъби, спряха с колата пред страничния вход на хотел „Спениш Бей“. И двамата бяха в лошо настроение. Керъл очакваше тази вечер да излязат. Лепски, който никога не се сещаше за празниците и годишнините, дори и за годишнината от сватбата им, бе забравил, че днес бе годишнина от първото им пътешествие в Европа. Въпреки че пътешествието беше наистина отвратително, Керъл категорично заяви, че иска да отидат в някой приличен ресторант и да си припомнят няколкото хубави моменти, които бяха прекарали. Лепски почти не слушаше бърборенето на Керъл, но измърмори, че ще отидат и веднага забрави за ангажимента. Бързаше към къщи, очаквайки вечерята му да е готова и се изненада, когато откри Керъл във ваната.

— Здравей, сладур! — извика той. — Какво има за вечеря?

— Ще вечеряме навън, Лепски — отвърна Керъл и студено го погледна. — Имахме уговорка.

Лепски затвори очи. Сега си спомни нещо за празнуване!

— Виж, скъпа — каза той с най-ласкавия си глас. — Имам работа в полицията. За няколко часа. Трябва да разпитам жената на оня убиец на касиера с наемите. Какво ще кажеш да хапнем вкъщи?

Тя запрати сапунената гъба право в лицето му.

Двамата вечеряха с някакви хамбургери, докато Лепски изслушваше оплакванията на Джакъби, че имал среща с блондинка, готова всеки момент да му се отдаде. Но и двамата мълчаха, по пътя към хотел „Спениш Бей“. След като паркира колата, Лепски тръгна към офиса на Джош Прескът, който тънеше в мрак. Запалиха лампите, взеха столове, седнаха, запалиха по цигара и зачакаха.

Намусени, смръщени, те седяха в пълна тишина. Разтревожен, Лепски се размисли как да се сдобри с Керъл, когато се върне вкъщи. Когато Керъл беше разочарована, почваше да се държи направо непоносимо. Може би, след като поговори с проклетата кубинка, да купи голям букет от цветарския магазин в хотела, отворен дълго след полунощ. С букет красиво аранжирани цветя от хотел „Спениш Бей“, сигурно щеше да трогне Керъл. Но когато се сети, колко ще му струва букетът, той потрепера. Е, може би не букет. Ще купи само една роза, красиво опакована в кутия за подаръци. Джакъби унило си мислеше, че русата красавица, с която беше на среща, има прекалено много приятели. Спокойно можеше да я загуби.

Замислени дълбоко за проблемите си, двамата детективи загубиха представа за времето. Изведнъж Лепски, на когото бяха свършили цигарите, погледна часовника си. Десет и трийсет. Той скочи на крака.

— Какво става? Джош каза, че ще докара момичето тук още в десет часа. Закъснява повече от половин час.

— Може нещо да го е възпрепятствало предположи Джакъби. — Ако искаш цигара, вземи си от моите.

— Отивам да го потърся — рече Лепски. — Ти остани тук, в случай че се появи.

Той се отправи към нощния портиер. Във фоайето, няколко мъже и жени с вечерно облекло се готвеха да влязат в ресторанта. Лепски се почувства малко неловко, внимателно се промъкна сред тях и стигна до бюрото на портиера.