Пол Ливайн - Блондинка от Маями

Съдията Стангър се сепна. Сигурно се чудеше дали Соколов наистина чака отговор. Накрая каза:

— Нека не обсъждаме делото днес, господа. Сега говорим единствено за гаранцията, а според прецедента по случая „Артър срещу държавата“, защитата трябва да ни убеди, че доказателствата срещу обвиняемия не са пълни и вината му не е очевидна. Доколкото разбрах от дадените показания на доктор Шийн и твърденията на мистър Ласитър, по фактите няма спор. Обвиняемата е застреляла баща си.

Съдията кимна към масата на защитата, където Криси седеше до мен в син затворнически костюм. Когато дойдеше време за подбор на съдебни заседатели, щяхме да я нагиздим. Сред управляемия хаос на съдебната зала, тя изглеждаше замаяна и объркана. За нас, работещите в съда, тук е като роден дом. Същото се отнася и за повечето клиенти, които познават закона по-добре от мен. Но за човек от източната страна на магистралата, както наричаме хората, израснали край океана, това е един ужасен и непознат свят.

Съдията размаха към мен великанската пура.

— Макар да признава самия факт на стрелбата, мистър Ласитър твърди, че обвиняемата може би не е имала предварителен умисъл и поради това не бива да бъде обвинявана в предумишлено убийство. Така ли е?

— Всички елементи на престъплението бяха установени, съдебният състав я обвини в предумишлено убийство — заяви Соколов и вдигна ръце, сякаш нямаше пръст в цялата работа.

— Ако на Ейб му хрумне, целият съдебен състав ще тръгне по булевард „Бискейн“ — обадих се аз.

Соколов ми метна убийствен поглед.

— Ваша чест, дори да приемем за истина всички тия психиатрични дрънканици, те не я оневиняват. Всяко престъпно деяние си има причина, но това не е оправдание.

Скочих на крака и за втори път тази сутрин излязох напред.

— При цялото ми дълбоко почитание към съда — започни аз традиционната феодална фраза, — мистър Соколов пренебрегва факта, че ние изразихме основателно съмнение в един от елементите на престъплението. Ако прокуратурата не успее да докаже наличие на предумисъл, не може и да има присъда. Съдът е длъжен да уведоми заседателите, че за да бъде призната за виновна в предумишлено убийство, обвиняемата трябва да е убила жертвата с предумисъл, което деяние се определя в закона по следния начин… — Взех наръчника за инструктаж на съдебните заседатели и зачетох: „Предумишлено е убийството, извършено след взимане на съзнателно решение. Решението трябва да присъства в съзнанието на извършителя по време на убийството и да бъде взето прели това.“

Оставих наръчника и леко отстъпих към масата на защитата, привличайки погледа на съдията към красивата обвиняема. Тя изглеждаше невинна и беззащитна като ангелче без криле.

— Ако Кристина Бърнхард е страдала от умопомрачение И натрапчиви спомени, съвпадащи с момента на изстрелите, значи е взела съзнателно решение да натисне спусъка и не може да бъде обвинена в предумишлено убийство. А щом обвинението не е основателно, трябва да й се разреши освобождаване под гаранция.

— Умопомрачение… — промърмори съдията — Натрапчиви спомени… Това ли ще ти е защитата, Джейк?

Наричаше ме на малко име. Молеше по приятелски да зарежа празните приказки и да си разтворя душата пред съда. Как ще се завърти процесът? Вече бях изложил мнението на доктор Шийн, съвпадащо с възгледите на Зигмунд Фройд за потискането на спомени като защитен механизъм при психическа травма.

— Такива са показанията на доктор Шийн казах аз.

С крайчеца на окото си зърнах как Соколов се втренчи в мен. Той рядко пропуска важна подробност. Беше усетил, че не отговорих на въпроса.

Малко преди съдебният пристав да обяви нашето дело, аз бях седнал да поговоря с Криси в заседателския кабинет, тъй като нашата съдебна сграда разполага с отчайващо малко места за уединение.

— Изглеждам ужасно въздъхна тя, опипвайки косата си, стегната на опашка с обикновено ластиче.

— Изглеждаш чудесно — казах аз, нарушавайки правилото да спазвам служебна дистанция от клиентите. Не ходя за риба с мъжете и не спя с жените.

— Ще давам ли показания? — попита тя.

— Не днес. Но преди да влезем, трябва да ти кажа нещо. Доктор Шийн е готов да свидетелства, че преди стрелбата си изпаднала в умопомрачение, че си била в транс, когато стреля по баща си.

Тя ме погледна с онези искрящи зелени очи.

— Всъщност задаваш въпрос, нали? Искаш да знаеш дали е било така.

Затаих дъх и кимнах.

— Искаш ли истината? — попита тя.