Пол Ливайн - Адвокат в леглото

Когато се наквасеше с джин, все още се хвалеше как бил стигнал до Финала. Любимата му история беше да си спомня за удар на стадион „Янки“. За съжаление, било на тренировка и топката била фал с трийсет фута.

Сега Мое продаваше застраховки за нетрудоспособност, но най-важната му цел в живота беше да спечели шампионата на Бейзболната лига на неделните училища в Кендал. Беше успял четири години поред с отбор, който се състоеше не само от членове на Първа баптистка църква, но и от нелегални хаитяни, които изглеждаха достатъчно големи, за да гласуват, и двама играчи, които бяха усъвършенствали уменията си в Окръжния изправителен дом за малолетни. Истината беше, че Мое би пуснал и бомбаджия камикадзе от Ал Кайда, стига с това да си осигури победата.

На игрището Боби нервно поглеждаше към насъбралите се играчи на „Нападателите“, нетърпеливи да излязат на игрището за тренировката си.

— Давай да приключваме, Робърт — подкани го Крейндлър.

Боби замахна, имаше чувството, че ръцете и краката му принадлежат на някой друг. Хвърли прекалено рано и топката прелетя над бек стопа.

Свиркания и дюдюкания откъм оградата.

— Бол! — обяви Крейндлър.

Боби опита пак. Този път стигна на десет крачки зад Ноавоно.

— Бол!

— Това новият ти питчър ли е? — подигравателно каза Шъг Мое. — Стиви Уондър би се справил по-добре.

Боби изтри потта от очилата си, после хвърли още една права топка; този път мина ниско над плочата.

— Бол! — провикна се Крейндлър.

Шъг Мое се хилеше самодоволно. Играчите му се смееха и вдигаха палци.

Ноавоно са махна от мястото си.

— Излагаме се, треньоре. Тия ни мислят за слабаци.

Аз се излагам, помисли си Боби; мразеше всички тези очи, които се бяха впили в него.

— Робърт, просто се успокой — провикна се треньор Крейндлър. — Давай сега точно.

Ноавоно застана на мястото си.

Боби завъртя леко топката и тя полетя високо над средата на игрището.

Ноавоно яростно замахна към нея. Топовен изстрел, пукот на метал, който удря кожата. Топката се издигна като ракета към лявата част на полето, набираше височина и скорост, сякаш никога нямаше да стигне до апогея си. Все още се издигаше, когато мина над дървената ограда и прелетя над редицата дъбове.

„Мили боже!“

Веднъж на стадион „Про Плейър“, по време на мач между „Джайънтс“ и „Марлинс“, беше видял Бари Бондс да запраща топката толкова високо, че изглеждаше така, сякаш тя прелетя през оградата, преди да е завършил замаха си. Като изключим това, никога не беше виждал толкова силен удар.

Ноавоно още стоеше на мястото си като играч на голф, който се възхищава на удара си.

Крейндлър се надигна от реферското си място и погледна към небето.

— Господ да ми е на помощ!

Шъг Мое се ухили на Ноавоно.

— Хубав удар, хлапе. Жалко, че не си улучил отбора — после се обърна към Боби, който се тътреше към изхода. — Хей, ти! Цайса. Що не идеш да играеш шах?

— Съжалявам, че закъснях, хлапе — извини се Стив.

— И да беше дошъл, какво от това? — нацупи се Боби.

— Можеше да ти даде съвет — намеси се Виктория.

— Пак щях да се издъня.

Виктория прокара ръка през рошавата коса на момчето, върху която си личеше отпечатъка на бейзболната шапка.

— Стив казва, че имаш възможности. Нещо за ръката ти.

— Жива ръка — Стив замахна. — Трябва ти само малко увереност и повече тренировки.

Боби взе бирата си от корени 25 25 Газирана напитка на билкова основа — Б.пр. и смукна от сламката. Беше потънал в самосъжаление. Седяха на една маса отвън в „Ред Фиш Грил“ в „Мейтсън Хамък Парк“. Вечерта беше топла, но бризът от Залива ги разхлаждаше. От другата страна на водата се виждаха светлините на Кий Бискейн. Някои от тях очертаваха дока на Делфинариума, но от такова разстояние човек не можеше да различи точно мястото.

Боби беше зареял поглед в мрака.

— Не искам да говоря за бейзбол, ясно?

— Да говорим за делото тогава? — попита Стив. — Наистина ми помогна днес, хлапе.

— Отнасяш се покровителствено с мен, вуйчо Стив.

— Сериозно. Помогна ми да докажа, че „Хардкасъл“ са отвлекли Спънки и Мисти.

— Да го докажеш? — Виктория се опита да не прозвучи скептично, докато отпиваше от своето „Пино Ноар“.

— Ами помисли — продължи Стив. — „Хардкасъл“ са се нуждаели от най-умните делфини на света за своята военноморска бозайническа програма. Това е бил мотивът за нападението.

— Не искам да обсъждам тезата ти — отвърна тя, — но „Хардкасъл“ е компания на Нюйоркската стокова борса. Четиримилиардна компания. Компания под наблюдението на обществото.