Лили Джърмейн - Пет мили

— Аз ще съм наред — каза грубо. Отстъпи крачка назад и ме изгледа предпазливо. — Знаеш ли, Чад беше прав.

Стори ми се, че сърцето ми прескочи удар.

— Какво? — изпелтечих.

— Акцентът ти не става за нищо.

С това преметна крак през мотора и ритна степенката с черната си обувка.

— Саманта — каза навъсено.

— Какво? — прошепнах аз.

— Качвай се на шибания мотор.

Стоях там, застинала, с твърдо стъпили на тротоара крака. Поради някаква странна причина внезапно се зачудих къде ми беше корсета. Корсетът и черните обувки с ток. Вероятно в болничната кофа за боклук. Е, какво да се прави.

— Сами — каза по-настоятелно. — Качвай. Се. На. Мотора. Веднага.

Огледах се наоколо, стигайки до извода, че нямах друг избор. Да тръгна с Джейс беше по-безопасно от това да избягам и да рискувам Дорнан или другите братя да тръгнат по петите ми. Джейс поне беше склонен да ме изслушва.

Пристъпих на пръсти до мотора и преметнах натежалия си крак от другата страна. Слава на бога за халата на Елиът или щях да покажа доста интимни части, премятайки крака си.

Притеглих се напред, така че да съм плътно прилепнала до облечения в кожа гръб на Джейс, и обвих ръце около кръста му. Той се обърна към мен и ме погледна, преди да запали двигателя.

— Дръж се — нареди през оглушителния шум.

Не беше нежен и внимателен, докато караше бързо и яростно през града до входната си врата.

Част от мен си мислеше, че го правеше нарочно, за да падна. Друга, по-малка част бе дълбоко притеснена, че го правеше само за да разбере коя съм възможно най-скоро.

Вкопчих се плътно в него, чудейки се през цялото време дали няма да е по-разумно, ако се пуснех и оставех всичко да приключи сега, преди да е разбрал в какъв човек се бях превърнала.

Преди да имаше възможност да ме намрази повече, отколкото вече ме мразеше.

През краткия път до апартамента на Джейс се опитвах да измисля правдоподобно обяснение — свястна причина, поради която бях напуснала болницата.

И ударих на камък.

Когато пристигнахме, той изчака да сляза от мотора, преди да ритне степенката надолу и да се изправи. Издърпа ключовете от стартера и ме избута напред с ръката си, която беше притиснал ниско на гърба ми.

Нагоре по стълбите, в апартамента му, огледах отвореното пространство, което обхващаше кухнята и къта за хранене, и балконът, който се виждаше зад тях. Погледнах надолу към босите си крака и скапаното си болнично облекло и внезапно се почувствах засрамена от окаяния си вид.

— Изкъпи се — каза Джейс, като посочи към банята. — След това ще говорим.

Кимнах.

— Побързай — добави.

Изплакнах остатъците от кръв и фините частици кокаинов прах от кожата си, предимно от врата и гърдите, след което спрях водата. Спокойната, притъпена болка, която усещах, се беше превърнала в разгневено ято оси, които ме жилеха по ребрата и ме караха да ми се повдига.

Подозираше ме. Колко още, преди играта ми да приключи? Колко още, преди да ме разкрие?

Не ми остана време да размишлявам над това, тъй като Джейс нахлу в банята с купчина дрехи, която носеше на ръце.

— Хей! — Извиках, като грабнах една от хавлиите и я притиснах към гърдите си.

Джейс се усмихна лукаво — нещо, което правеше доста често напоследък. Животът го беше предал. Аз го бях предала. Не го бях виждала да се усмихва от доста време.

— Сега си скромна? — попита, хвърляйки дрехите върху плота в банята. — Взех ги за теб снощи. Идвах да ти ги донеса, когато реши да посетиш приятелчето си.

Взрях се в очите му, опитвайки се да разбера колко точно знаеше. Колко ме подозираше.

— Благодаря — отвърнах немощно.

Той пристъпи към мен, принуждавайки ме да се отдръпна назад, докато задникът ми не се опря в студените плочки на стената зад мен.

— Как е Елиът? — попита бавно, очевидно наслаждавайки се на мъчението ми.

Подскочих, когато чух името му. О, господи! Не отвърнах. Какво можех да кажа?

— Днес си изключително мълчалива, Сами — каза той, като прокара кокалчето на единия си пръст по влажната ми буза. — Изчерпаха ти се лъжите ли?

Потръпнах и преглътнах с усилие. В този момент ми напомняше за Дорнан, което беше трудно за понасяне.

— Гадже ли ти е? Дилър? Какво?

Пак не отговорих.

— Затова ли отиде там? Защото спиш с него?

Поклатих глава.

— Не. Но си го правила. Сигурен съм.

Не си направих труда да му отвърна. Подскочих, когато удари ръцете си от двете ми страни на стената, сполучливо затваряйки ме в капан.